Пол сякаш се възстанови.
- Не мога да повярвам, че ти е казал за бебетата. Класифицирано е.
- Той ми вярва. Искаше ми се и ти да ми вярваш.
- Не можах да ти кажа. Дадох клетва за тайна, Дана.
- Не говоря за класифицирана информация на НСО. Иска ми се да се довериш на моята преценка. Влюбвам се в Моурн. За миналото му знам повече от теб. Той нямаше никого с когото да може да говори и да се разкрие. Сега го прави. Той беше самоунищожителен към себе си, но вече не е. Разбирам точно какво преживява и познайте какво? Ние сме подходящи един за друг.
- Заслужаваш някой, който ще те обича преди всичко. Той имаше полвинка. Пол вдигна ръката си и я разтърка над тила си. - Те не са като женените хора. Не знам как да обесня позицията си, но се ужасявам, че ще останеш нещастна в дългосрочен план. Той пусна ръката си отстрани. - Не искам да ти разбие сърцето, защото очаква да запълниш обувките на мъртвата му жена.
Тя въздъхна, целият й гняв изчезна.
- Имах същите страхове, но познай какво?
Пол чакаше, наблюдавайки я.
- И двамата открихме, че браковете ни не са били толкова перфектни, разбираш ли? Той ми разказа за проблемите си със своята половинка, а аз за проблемите ми с Томи. Никой от нас не иска да дублира това. И двамата искаме по-добро от това, което сме имали.
Той се намръщи.
- Какво? Но те бяха полвинки. Никога не съм виждал нещастно чифтосана двойка.
- Бил ли си около 139 и Моурн?
- Не много. Те бяха преместени в жилища за двойки, след като бяха освободени. Искахме на 139 да и бъде по-удобно в домашна обстановка, вместо да се налага да живеем в Медицинския. Дестъни беше медицинската сестра, назначена да я проверява, тъй като не се чувстваше добре с мен, защото съм човек.
- Те не са били толкова щастливи, призна тя. - Няма да ти давам подробности, но ще кажа толкова само, че да отстъпиш.
- Какви проблеми имахте с Томи?
Тя отпи от кафето си.
- Не беше всичко като по мед и рози, ок? Имахме си нашите груби кръпки.
- Никога не си ми го казвала. Винаги си изглеждала толкова щастливa.
- Обаждаш ли ми се да ми се оплакваш за нещо, което Беки е направила, за да те разгневи или да нарани чувствата ти?
- Не.
- Точно така. Не търся да заменя Томи. Моурн и аз сме съвсем различни заедно, отколкото сме били с Томи и 139. Това е едно от нещата, които ни привличат един към друг. Тя остави чашата си и се приближи до брат си. - Престани да бъдеш такъв задник и се откажи от рутината на големия брат, ок? Бих искала да дадеш шанс на Моурн. Няма повече да го заплашваш или да се опитваш да ни разделиш.
- Просто ми се иска да си беше избрала някой друг.
- Преодолей го.
Пол кимна.
- Просто се притеснявам.
- Недей. Моурн никога не би ме наранил. Той наистина е сладък, Пол. Иска ми се да можеш да го видиш по начина, по който го виждам аз. Той ме прави щастлива. Караме да се чувствам жива.
- Предполагам, че ще продължиш да го виждаш, каквото и да кажа?
- Да. Искаш ли да остана при него вместо тук? Не искам да те притеснявам, ако ти е неудобно да виждам Моурн.
- Иска ми се да не живееш с него. Можеш да останеш толкова дълго, колкото искаш.
- Благодаря ти. Тя протегна ръка и го потупа отстрани по лицето. Той се отдръпна, когато тя го направи малко по-силно втория път.
- Ох. За какво беше това?
- Не го заплашвай отново.
Той потърка бузата си.
- Ти си жестока.
- Можеше да е по-лошо. Мислех да откъсна кичур от късите косъмчета на тила ти. Дана се обърна и се върна при кафето си. Тя вдигна чашата си, за да отпие, но следващите думи на Пол я замразиха на място.
- Мама се обади тази сутрин. Няма да ти хареса това, което ще кажа.
Тя вдигна поглед.
- Какво искаше тя?
Прочисти гърлото си.
- Тя ме информира, че смята да лети за насам днес.
Дана го изгледа.
- Знам. Никога досега не ни е посещавала тук. Останах с впечатлението, че е ядосана, че не се прибраш у дома, когато тя очакваше това от теб.
- Не съм дете. Замисли се как майка й ще реагира на срещите й с Нов вид. - Мамка му. Кажи ми, че си я отказал.
- Опитах.
- Каза ли й, че имаш право само на един посетител в Хомеланд наведнъж? Измислихме тази лъжа заедно, за да не се изкуши да дойде с мен, помниш ли?
- Казах й това.
Тя издиша облекчено.
- Благодаря ти.
- Затова тя каза, че ще отседне в местния мотел на няколко пресечки.
- Не!
- Дори посочих, че около този район няма изискани хотели и това е само мотел. Тя все още настояваше да дойде. Явно наистина трябва да се притеснява, че ще решиш да се преместиш в Калифорния, за да бъдеш по-близо до нас. Можеш ли да си представиш майка ни да отседне в мотел?