Дана поклати глава.
- Ще и се обадя. Тя удари чашата си, разля кафе на плота и грабна кухненския телефон на Пол, за да го набере. Звънна четири пъти, преди телефонният секретар да се включи. Тя изчака бипкането.
- Мамо? Дана е. Вдигни.
Тя изчака, но машината най-накрая прекъсна разговора. Дана изруга, загледана в Пол.
- Тя не е у дома или пренебрегва обаждането ми.
- Или тя вече се е качила на самолетa и се е запътила насам.
- Мамка му! Дана остави телефона и закрачи. - Казах й, че имам нужда от пространство. Тя ме побъркваше.
- Това вероятно не помогна за облекчаване на страховете й. Тя очаква от теб да бъдеш близо до нея.
Дана спря да крачи напред-назад.
- Разбирам защо си тръгна от дома веднага след гимназията. Знаеш ли какво направи миналата седмица? Тя пренареди мебелите в хола ми, защото не й харесваше начина, по който бяха подредени преди.
Пол се засмя.
Дана подскочи гневно.
- Това не е смешно. Трябваше да преместя всичко и да й кажа да не го прави никога повече. Тя се държа наранено и се оплака на приятелите си, които ми се обадиха, за да ми кажат, че е разстроена. Ами аз? Кой влиза в дома на някого и го прави?
- Нашата майка.
- Можеш ли да кажеш на НСО да не я пуска вътре? Ще се придържат ли към нашата история, според която можеш да имаш само по един гост наведнъж?
Той направи гримаса.
- Дана ...
- Пол! Знаеш, че тя ще вдигне ада, когато разбере за Моурн. Подозрението я завладя. - Каза ли й, че се срещам с него? Помоли ли я да дойде?
- Не.
Тя го изучи, но не видя признаци на вина. Той беше лош лъжец.
- Вярвам ти.
- Това е скапано нещо, в което да ме обвиняваш.
- Извинявай.
- Знаеш как се отнася с Беки. Мислиш ли, че искам да причиня това на жена си? Тя се опитва да ни накара да се чувстваме виновни с Беки, че нямаме деца. Най-накрая Беки й каза, че повече не иска да чува за това. Мама й беше много сърдита. Това беше последният път, когато летяхме да я посетим. Беше мизерно.
Дана не беше изненадана.
- Горката Беки.
- Да. Бих се радвал да държа мама извън Хомеланд, но как да обясним на Новите видове за майка ни? Те мислят, че майките са сладки и мили. Не знаят, че някои от тях са контролиращи и напористи.
- Ще разбере за Моурн и ще се побърка. Тя ще направи или ще каже каквото е необходимо, за да го накара да спре да ме вижда, така че да се прибера с нея.
- Не искам да включвам НСО в нашите семейни проблеми. Какви са шансовете тя да се появи пред портите и да поиска да ни види?
Дана го погледна намръщено.
Раменете на Пол увиснаха.
- Мамка му. Тя напълно би направила това.
- Трябва да предупредя Моурн.
- Трябва да предупредя Беки.
- Със сигурност се премествам при Моурн, ако мама остане с теб.
- Той има ли стая за гости?
- Няма да я набуташ на него.
- Имах предвид за мен и Беки. Мама може да остане тук сама. Не искам да подлагам съпругата си на това. Знаеш, че тя ще крещи, когато разбере, че се срещаш с Нов вид. Той се засмя.
Тя му го върна.
- Не бих се смял много, братко. Тя ще се обърне към теб и съпругата ти за тези внуци, които сте й отказали, когато приключи с мен.
Веселието му умря.
- Мамка му.
- Точно така. По-добре говори с някой пред портите и го помоли да дойде заедно с теб, за да каже, че имаш ограничение за един посетител.
* * * * *
Дана потупа бедрото си, докато седеше до Моурн до кухненския остров. Той беше донесъл пица за вечеря. Тя просто реши да го изплюе.
- Трябва да си тръгна, след като вечеряме.
Брадичката му отскочи нагоре, забрави да отвори големите кутии към които беше се присегнал. - Дай ми повече време, преди да кажеш, че повече няма да ме виждаш. Ние сме добре заедно, Дана. Знам, че снощи и тази сутрин ти хареса.
- Така е. Не е това. Искам да продължавам да прекарвам времето си с теб. Просто майка ми е на път за Калифорния. Тя ще се настани в мотел, който е недалеч от тук около седем часа тази вечер и иска брат ми и аз да се срещнем там. Трябва да отида.
- Твоята майка? Защо е отседнала в човешки мотел? Обадете се на портите и им кажете да я очакват. Можем да уредим човешко жилище за нея, ако тя не иска да остане с Пол.
Тя вътрешно се сви.
- Хм, това не е добра идея. Ние и казахме, че противоречи на правилата за посещения, за това, че повече от един член на семейството наведнъж не може да бъде в Хомеланд.
- Това не е вярно.
- Знам. Чувствам се малко виновна за това, но е сложно.
- Тя мрази Видовете?
- Не.
- Какъв е проблемът?