Дана въздъхна, опитвайки се да измисли начин да му обясни за майка си.
- Просто ще бъда откровенна, ок?
Той кимна.
- Тя ще бъде много нещастна, когато разбере, че се срещам с теб. Не защото си Нов вид, а защото това означава, че ще трябва да живея тук, ако връзката ни стане сериозна. Харесва й да съм близо до нея. Тя също така си е на умила, че ще подбере следващия ми съпруг. Дори не се опитвай да намериш смисъл в това. Просто тя си е такава. Може да бъде изключително груба и със сигурност ще бъде. Не искам да те подлагам на това. Вярвай ми. Правя ти услуга.
- Ще трябва да ме приеме, ако се обвържем. Тя е твоето семейство и е добре дошла да останете в Хомеланд при нас. Бихме могли да я настаним в другата спалня, ако има нужда да живее с теб.
- Не. Никога повече не казвай тези думи. Никога не бих могла да живея с майка си, а ти също не би могъл. Един от нас ще я убие в рамките на една седмица.
Изглеждаше зашеметен.
- Виж, трябваше да избягаме, когато с Томи се оженихме. Знаеш ли защо? Тя побърза, преди той да успее да каже нещо. - Зад гърба ни тя покани допълнително стотина гости, промени менюто за храна за нашата рецепция и последната капка беше, когато разбрах, че се е обадила в булчинския магазин. Престрила се на мен и им казала, че вече не искам роклята, която съм избрала, защото не ми харесва вече. Тя поръчала друга рокля, която на нея и харесва. Предполагам, че тя е решила, че ще е късно да направя нещо по въпроса, но за мое щастие се обадих да проверя всички тези неща. Направо побеснях. Ние с Томи отменихме всичко и отлетяхме за Вегас с няколко приятели. Накарах Пол да се срещнем там, за да може да ме заведе до олтара. Това е майка ми, Моурн. Тя е подла, потайна и контролираща. Тя ще направи или ще каже всичко, за да те накара да се откажеш да бъдеш с мен.
- Не бих направил това, Дана.
- Ще отида до мотела тази вечер с Пол и ще се опитам да се справя с нея. Тя е ядосана, че удължих престоя си. Сигурна съм, че ще се опита да ме накара да изпитвам вина, но няма да и мине номера.
- Вина?
- Тя е професионалист в това. Ще мърмори за парите, които е пропиляла, за да лети до тук, за да ме провери, защото е вярвала, че сигурно съм имала нервно разстройство или нещо подобно. Това е просто трик да се опита да ме накара да се прибера по-бързо вкъщи. Няма да и се дам.
- Бих искал да се запозная с майка ти.
- Все още не. Ще й кажем след като решим, че нашата връзка е сериозна. Вярвай ми. Научих се да не й давам шанс да ми обърква нещата. Тя ще се опита да застане между нас, Моурн.
Той изръмжа тихо.
- Точно така.
- Хайде да ядем. Той изръмжа думите.
Тя го гледаше как разкъсва кутиите и слага резени пица върху чиниите им. Дана протегна ръка и го докосна по рамото му. Той погледна към нея.
- Моля те, не се сърди. Съжалявам за това. Знам, че планирахме да прекараме вечерта заедно. Би ли възразил, ако намина, когато се върна? Може да е късно. Бих искал да спя отново с теб. Наистина ми хареса да се гушкам и събуждам до теб тази сутрин.
Изглежда, че част от разочарованието му намаля.
- Аз също. Ще те чакам.
Дана се наведе и докосна с устни устата му. Моурн се обърна, издърпвайки я в обятията си, забравяйки храната. Той я вдигна в скута си и задълбочи целувката. Накрая се отдръпна, за да заеме мястото си отново.
- Да не забравиш че, никога не можем да позволим на майка ми да остане с нас. Снощи бяхме малко шумни. Тя щеше да ни чуе.
Той се ухили.
- Споделяме секс много добре заедно.
- Да така е.
Той хвана ръката й и я издърпа до устните си, за да целуне дланта й. Отвори уста и леко прокора езика си по нея. Дана се отдръпна смееки се.
- Това гъделичка.
- Знам къде нямаш гъдел. Погледът му падна в скута й. - Забрави за храната. Искам да те опитам.
Тялото й моментално реагира. Предната вечер той неведнъж й показа какво точно може да прави с устата си. Беше ненаситен, не че тя нямаше някакви оплаквания. Накара я да се подмокри, само като си помисли за ръцете му върху нея и спомена за него вътре в нея.
- Не ме изкушавай.
- Искам да те изкуша. Той се наведе да я целуне.
Тя сложи ръце на гърдите му, за да го спре. Накара я да иска да стене, защото усещаше мускулите под дланите си. Искаше да му помогне да свали ризата му, за да може да го докосне навсякъде, без нищо между тях.
- Не можем. Искам да знам за твоя ден и трябва да ядем. Задръж тази мисъл, докато се върна по-късно. Пол каза, че ще ме вземе след час. Предполагам, че трябва да се дегезираме и да вземем назаем един от вашите джипове, за да напуснем Хомеланд. Той каза, че трябва да тръгнем по-рано, за да караме наоколо, за да сме сигурни, че никои няма да ни проследи до мотела.
Моурн измърмори.