- Знам. И аз се чувствам по същия начин. Подремнах, след като Пол си тръгна. Тя се ухили. - Не спах много снощи. Изморен ли си?
- Не.
- Как беше работата ти?
- Днес трябваше да патролирам до външните стени. Те ме държаха далеч от населените с хора райони, където се събират протестиращи, но аз научавам протоколите за сигурност, за да предпазим стените си от пробиви.
- Не знам как е възможно това. Тези стени са масивни.
- Бях уверен, че се опитват. Някои са се появявали с куки, прикрепени към въжета, които да хвърлят в горната част на стената с надеждата да се изкачат нагоре. Преди две седмици човешки мъж дошъл с голяма стълба и се опитал да я подпре до стената. Беше арестуван за нарушение. Вчера бе уловена с чук човешка жена. Намерението й било да пробие част от стената, за да направи дупка, достатъчно голяма, за да може да се промъкне.
- Защо би направили това? Тя остави ръцете си да се плъзнат от гърдите му.
Той се изправи на стола си и взе парче пица. - Някои мъже ни желаят зло. Жената беше ловец на полвинки.
- Какво е това?
- Така наричаме много човешки жени, които идват в Хомеланд, надявайки се някои от Видовете да ги вземе за полвинка.
- Те правят това?
- Да. Той си отхапа една хапка. - Те крещят на офицерите на стената и ги молят да ги въведат вътре. Някои показват голите си тела с надеждата да изкушат мъж да се обвърже с тях.
Дана насочи вниманието си към чинията си. Думите му се преиграха в главата й. Той лесно можеше да намери жена, която да бъде с него. Тя също не беше пропуснала какво друго беше казал. Жените съблазняваха мъжете и вероятно правеха всякакви неприлични предложения.
- Ще работиш по стените от сега на татък така ли?
- Не съм сигурен. Показват ми всички работни места, за да видя коя ще ми хареса най-много.
Тя изяде пицата си, изгубена в мислите си. Моурн я докосна по ръката и тя го погледна.
- Какво не е наред?
- Не знаех за ловците на полвинки.
- Ние ги игнорираме. И ти трябва.
- Някой от вашите хора довел ли е такава жена в Хомеланд и взел ли я за половинка?
Той поклати глава. - Повечето са с нестабилно съзнание или са престъпнички.
- Престъпнички?
Той кимна. - Полицията ви не може да ги арестува зад стените ни. Те нямат юрисдикция, така че не могат да бъдат преследвани за това, което са направили във външния свят. Нито един мъж не иска да бъде използван по този начин. Искаме жени, които са привлечени от нас и искат да създадат връзки на базата на истинска емоция.
- Ами онзи Венджънс? Знае ли за тези ловци на партньори?
- Той е държан в Резервата. Няма ловци на полвинки там. Няма места за тях където да спят, докато дебнат стените ни. Шерифът ги кара да си тръгват и им дава глоби ако ги намери да спят в превозните си средства. Там градът обича да държи непознатите навън и нямат мотели.
- Много хубаво от тяхна страна.
- Те не искат нашите протестиращи да идват в техния град, за да създадат проблеми. Това е взаимно полезно за тях и нас. Защо си толкова любопитна за ловците на полвинки?
- Можеше да избереш една от тях, за да ти даде цел.
Той спря да яде и се наведе, взирайки се дълбоко в очите й.
- Те не са ти. Искам те, въпреки че си човек. Той се усмихна. - Ти ме привличаш. Никоя друга не го е правила.
В този момент тя се почувства малко глупаво, че дори имаше такива мисли.
- Извинявай.
Той протегна ръка и погали бузата й.
- Това е нещо човешко, нали?
- Предполагам. Ти си много привлекателен мъж, Моурн.
- Ти си много привлекателна жена, Дана.
Те се усмихнаха един на друг.
- Яж или ще те заведа до нашето легло. Пол ще пристигне и ще ни намери голи. Знам, че не искаш това да се случи, затова се опитвам да се противопоставя на поривите си. Не помагаш. Съхранявам мислите си за споделяне на секс, докато не се върнеш тази вечер. Бих искал да се запозная с майка ти. Сигурна ли си, че е поради причините, които ти посочи, а не че тя не харесва Видовете? Ще ме намрази ли, защото не съм човек?
- Тя ще те мрази само заради това къде живееш. Хомеланд е твърде далеч от нея.
- Това също ли е нещо човешко?
- Не. Това е само майка ми. Тя е много притежателна към мен и не може да понесе мисълта, че живея на повече от няколко пресечки от нея. Сякаш тя живее, само за да ме дразни.
- Разбирам я, че иска да те държи на близо. Аз го правя също. Вече не мога да си представя живота си без теб в него.
Дана пусна пицата си и се плъзна от стола.
- Ставай.
Той изви вежди, но се изправи. Тя хвана ризата му с двете си ръце и отстъпи. Той я последва около кухненския остров с любопитно изражение. Хареса й, че той просто го направи, без да я пита какво е намислила. Тя спря с гръб към плота и го пусна. Дръпна полата си и закачи палци отстрани на бикините си, като ги бутна надолу.