Выбрать главу

- Това е лудост.

- Ние се сблъскваме с луди през цялото време.

Тя се замисли. Пол излезе на няколко мили по-надолу, заобиколи няколко жилищни района и след това тръгна обратно. Дана хвърли поглед в огледалата за обратно виждане. Не видя никакви фарове зад тях.

- Чисто ли е?

- Така изглежда. Мисля, че просто ще мина по страничните улици, за да съм сигурен.

- Ти просто не искаш да отидеш в мотела, така че затова се мотаеш.

Той се засмя.

- Вероятно. Знаеш, че мама ще фалшифицира сълзи, когато й кажеш, че не си готовa да се прибереш у дома.

- Знам.

- Ще се скриеш ли?

- Не.

- Никога не си била толкова добра в това да се изправиш срещу нея. Ето защо ти си тази, която живее толкова близо до нея.

- Задобрях, а и съм мотивирана. Напълно пренебрегна това, което казах, когато споменах Моурн и мен като партньори. Не мисли, че не съм забелязала това.

- Обмисляш ли го? В гласа му прозвуча напрежение.

- Да. Това е всичко, за което мисля. Иска ми се да му дадеш шанс. Той е невероятен.

- Обичаш го, нали?

Тя не се поколеба.

- Да. Видях страх в очите му, когато се сбогувахме, сякаш се страхуваше, че няма да се върна. Искам да се върна и не мисля, че искам да остана повече при вас. Бих искал да живея с него.

- Познаваш го само от няколко дни.

- Колко време прекара с Беки, преди да разбереш, че тя е тази?

Той не отговори.

Дана обърна глава, за да се вгледа в мрачното му изражение.

- Отговори ми и бъди честен.

- Знаех след първата ни среща, когато се събудих с нея на ръцете си.

- Тя е спала с теб на първата ви среща? Шокирана съм, бъзикна го Дана.

- Ние си допаднахме. Какво мога да кажа? Събудих се и първият ми импулс не беше да се махна от там, както всички останали срещи за една нощ, които бях имал. Исках да остана и да й направя закуска. По дяволите, исках да се прибера вкъщи и да взема една чанта, за да мога да спя с нея всяка вечер.

- Това трябва да е било един невероятен секс. Не искам подробности.

Той се засмя.

- Всъщност не беше всичко толкова страхотно, но прекарахме много-добре. Тя ме разсмя и аз просто си паднах по нея много. Дори не бях готов да се установя, но тя промени всичко за мен.

- Чувствам се така по отношение на Моурн. Само, че сексът е извън този свят.

- Не ми трябваше да знам това.

- Просто казвам. Тя отново погледна огледалото за обратно виждане, все още не виждаше фарове.

- Мисля, че сме добре.

- Аз също. Просто се тревожа за теб, Дана. Ти и Томи сте били истински социални пеперуди. Не можеш да ходиш на купони или театър с Моурн.

- Това беше Томи. Никога не съм се радвала на тези глупости.

- Наистина ли?

- Да. Често се карахме за това.

- Не знаех.

- Има много неща, за които не знаеш. Никога досега не съм се чувствал така. Никога. Дори с Томи. Тази сутрин ми беше трудно да напусна къщата на Моурн. Мислех да ти се обадя и да те помоля просто да ми донесеш нещата. Исках да остана.

- Защо не го направи?

Тя реши да бъде честна.

- Знаех, че ще спориш отново с мен и ще се опиташ да ме откажеш. Той не е свикнал със семейни драми. Предполагам, че се страхувам, че ще реши, че не си струвам труда.

- Той не би се интересувал от тези глупости, ако те обича. По дяволите, Беки търпи мама, защото ме обича.

- Мама е много далеч и живееш близо до нея само няколко месеца. Работиш в Хомеланд, така че той не може да го избегне, ако решиш да бъдеш задник. Ти го притесни, докато той беше на работа.

- Казах ти, че направих това, защото се притеснявах за теб.

- Преодолей го и вместо това започни да се фокусираш върху това, което ще ме зарадва. Харесва ти или не, това е Моурн.

- Ще се опитам да не го осъждам толкова строго, ок?

- Наистина ли?

Той кимна.

- Да.

- Благодаря ти. Тя видя надписа на мотела отпред. - Това ли е?

- Да. Придържай се близо до мен. Не се шегувах, че това място е бардак. Дръж шапката и очилата. Не говори с никого. Имам чувството, че много от протестиращите остават тук. Евтино е и е близо до Хомеланд. Регистрирах мама с фалшиво име и я накарах да обещае да избягва да говоря с непознати.

- Няма ли да разпознаят джипа като принадлежащ на Хомеланд?

- Не. Това не е типичното превозно средство на работната група. Това е по-малко, рядко го използват и няма маркировки на НСО. Ще им отнеме време да проверят номерата, а и е регистрирано под фалшиво име на фирма. Ще бъдем добри поне за час. Ако нещо се обърка застани зад мен. Въоръжен съм.

Устата й остана отворена от изненада.

Той паркира далеч от другите коли, изключи двигателя и разкопча колана си. Въздъхна.

- Това е процедура. Имам военно обучение и целева практика на всеки няколко седмици. Предпочитам да съм в безопасност, отколкото да съжалявам.