- Това не е ли незаконно?
- Не. НСО ме е посочило като член на работната група и имам значка в портфейла си, за да стрелям, ако се налага. По-добре е от колкото разрешителното да носиш скрито оръжие. Задника ми е покрит.
- Случвало ли ти се е да застреляш някого?
- Служил съм в няколко мисии. Разбира се, че съм. Да тръгваме. Той излезе от страната на водача.
Дана също излезе и затвори вратата. Пол активира алармата и се приближи до нея, обгъщайки ръката й. Тя държеше главата си ниско. Няколко гости се мотаеха на паркинга на няколко групи. Пол я привлече по-близо и се качи по стълбите до второто ниво. Там беше светло. Той спря пред една врата и вдигна ръка.
- Готови ли си за това?
- Да.
Пол почука и чу движение зад шпионката на вратата. Светлината изчезна.
- Махай се или ще се обадя на 9-1-1!
Пол въздъхна.
- Ние сме, мамо.
След секунди вратата се отвори. Майка им се взираше и в двамата. Пол нежно я отблъсна, привлече Дана вътре и заключи вратата зад тях. Той пусна ръката й и свали очилата си, ухилен.
- Здравей, мамо. Той я прегърна.
- Мислех, че и двамата сте дилъри на наркотици. Защо си облечен така? Тя ги погледна яростно.
Дана свали шапката, оставяйки прибраната й коса да се освободи и свали слънчевите очила.
- Искахме да се впишем със съседите ти, пошегува се тя. Погледът й обиколи стаята. - Еха. Здравей, нискобюджетен порно комплекс.
- Ужасно е. Майка й посочи огледалото на тавана. - Ужасявам се, че ще се стовари върху мен, когато спя.
- Предупредих те, че това място е лошо. Трябваше да отседнеш в хубав хотел на още няколко мили. И това ти го казах. Искаш ли да те преместим? Пол изчака отговор.
Майка им го пренебрегна, като се втренчи в Дана.
- Това е, което правя за теб. Виждаш ли тази дупка? Вероятно до сутринта ще бъда ограбена, изнасилена и убита. На моят надгробен камък ще прочетеш, че всичко е по твоя вина.
- Мамо - каза Пол. - Това не е смешно.
Майка им вдигна ръка, за да го заглуши. - Не можеш да избягаш от проблемите си, Дана. Това е просто още един начин, по който се криееш от живота. Мислиш ли, че бедният ти брат и жена му искат да се мотаеш около тях? Те не те искат.
- Мамо - повиши глас Пол. - Това не е....
- Стойте далеч от това! Майка им пристъпи по-близо до Дана. - Доведох със себе си Дирк Хас. Той ще се отбие след около петнадесет минути и ще говори с теб. Купих ни билети за първия полет утре сутринта за вкъщи.
Нравът на Дана най-накрая избухна.
- Довела си гинеколога си със себе си? Да говори с мен? Какво ти става?
- Дирк те харесва. Наистина трябва да му дадеш шанс, Дана. Той прави добри пари, има собствена практика и отдели време от работа си за да отлети до тук, защото му казах, че имаш затруднения. Кой друг мъж би направил това? Това показва колко е грижовен и загрижен за теб.
- С други думи, ти си го манипулирала. Дана се изкуши да напусне.
- Не говори с мен така, изсъска майка им. - Как смееш.
Дана отстъпи крачка назад.
- Какво? Това е истината. Вероятно си казала на д-р Хас, че се интересувам от него, когато знаеш добре, че не съм. Виждал те е гола от кръста надолу. Не мислиш ли, че това е малко прецакано? Аз го мисля. Говориш за дисфункционално семейство. Спри да ме сватосваш с мъже. Казах ти това. Приключих.
- Недей да кълнеш. Това не е начинът, по който те отгледах.
Дана отвори уста, но Пол се движеше бързо, заставайки между тях.
- Мамо, трябва да се успокоиш.
- Сестра ти е толкова груба.
- Търкулнало се гърнето и си намерило похлопака.
Дана отстъпи настрани, за да може яростно да погледне майка си.
- Дойдох да видя Пол. Казах ти, че имам нужда от малко място. Подлудяваш ме. Благодаря ти, че се грижишe за мен след смъртта на Томи, но сега се опитвам да продължа живота си. Защо не можеш просто да ми позволиш?
- Каза, че няма да те има три дни. Трябваше да дойда тук, за да те взема.
- Не съм някакъв своенравен тийнейджър. Дана стисна зъби.
- Държиш се като такава.
- Мамка му - измърмори Пол. - Така ли се карата през цялото време?
- Не, отговори майка им.
- Да - каза Дана по същото време.
Пол свали шапката си и се почеса по главата. - Това ще бъде дълга вечер.
- Не. Няма. Дана сложи ръце на бедрата си. - Още няма да се прибирам, мамо. Няма да го направя, докато не съм готова. Ти доведе гинеколога си със себе си ... - Тя поклати глава. - Дори не знам какво да кажа, освен че се чувствам зле, че си го накарала. Дори няма да спомена, че той е с двадесет години по-възрастен от мен. Излизай ти с него, ако е толкова страхотен улов. Прибирай се.
Някой почука на вратата и Дана стисна зъби, когато майка й се насочи към нея и я отвори, за да пусне Дирк Хас вътре. Той държеше цветя и се усмихваше, когато забеляза Дана.