- Здравей. Той й ги предложи.
Дана се чувстваше виновна. Знаеше, че майка й сигурно го е излъгала, за да го накара да прелети през цялата страна. Тя прие цветята.
- Благодаря ти.
Пол я спаси, като се представи и свали вниманието от нея. Дана бутна цветята към майка си и се отдръпна.
Майка й сияеше, очевидно доволна от бъркотията, която беше създала. Дана искаше да я удуши.
Дирк се обърна към Дана.
- Как се чувстваш?
- Добре съм. Той не беше виновен, че е въвлечен в тази бъркотия, но някой трябваше да бъде честен с него. - Толкова съжалявам за това, но истината е, че не се искам да излизам на срещи с теб.
- Дана!
Тя пренебрегна майка си.
- Виждам се с някого. Майка ми не знаеше. Още не съм й казала. Ще ви върна парите, които сте похарчили за да дойдите до тук.
Дирк изглеждаше смаян.
- Тя лъже. Майка й се втурна напред и го стисна за ръката. - Казах ти, че има проблеми. Тя си измисля за въображаемият й приятел.
Дана се канеше да изкрещи. - Не съм. Просто не исках да ти казвам, защото той живее в този район и знаех, че ще откачиш, когато ти кажа, че се премествам тук. Това е сериозно.
- Лъжеш. Лицето на майка й беше станало кърваво червено.
- Всъщност не, тя не лъже. Пол отправи поглед към Дана, докато сваляше слънчевите си очила. - Той работи по сигурността. Тя се срещна с него, когато пристигна и те прекарваха почти всеки момент заедно, когато той не е на работа.
- Няма да излизаш с охранител. Майка им поклати глава. - Няма да го позволя. Дирк е лекар.
Дана вдигна ръце. - Приключих. Повече няма да се карам с теб. Премествам се тук и с това просто ще трябва да се справиш. Тя погледна Дирк Хас. - Трябва да поканиш майка ми да излезете. Тя е на твоята възраст и смята, че от теб ще излезе прекрасен съпруг. Тя отново сложи слънчевите си очила и си постави шапката си. - Пол, ще те чакам отвън.
Дана се втурна към вратата и я отвори рязко.
- Дана - обади се Пол. - Не излизай там сама.
Тя се обърна.
- Предпочитам да се изправя срещу дилъри на наркотици и проститутки, отколкото да остана тук. Тя излязла навън, затръшвайки вратата.
Почти се блъсна в голямо тяло и се отдръпна, повдигайки брадичка. Човекът носеше черна качулка със съвпадащи черни спортни панталони. Той беше наистина едър мъж и приглушеното осветление скриваше лицето му.
- Извинявай. Тя се опита да го заобиколи
- Дана. Той я стисна за ръцете.
Тя замръзна.
- Моурн?
Той леко наклони глава, така че тя едва различи чертите му.
- Щях да почукам, но можех да чуя какво става вътре. Знаех, че не е подходящ момент да се представя.
- Какво правиш тук?
- Исках да се запозная с майка ти. Помолих няколко от членовете на работната група да ме доведат тук. Преоблякох се, така че никой да не разпознае какъв съм.
Тя започна да го дърпа.
- Да тръгваме.
- Все още искам да се срещна с нея.
- Каза, че си ни чул да се караме. Вярвай ми. Нека просто се приберем.
Той я остави да го заведе до стълбите. Тя незабавно забеляза охраната му. Двама мъже, облечени в черни униформи във военен стил, стояха пред голям черен джип. Те нямаха никакви надписи на НСО, за да идентифицират кои са, но тя знаеше. Моурн хвана ръката й и остана до нея, докато слизаха по стълбите.
Някои от гостите на мотела бързо се отправиха към стаите си, вероятно сбъркали двамата пазачи с ченгета. Дана планираше да отиде директно до джипа на Моурн и да помоли двамата мъже да ги закарат обратно до Хомеланд, но Моурн изведнъж я дръпна под стълбището, срещу сградата.
- Разстроена си.
- Майка ми ми причинява това. Тя доведе доктор Хас със себе си. Можеш ли да повярваш в това? Тя е толкова манипулативна.
- Чух, че й каза, че смяташ да се преместиш тук. Това означава ли…
- Дана! Гласът на Пол долетя отгоре.
- Тук долу - извика тя. - Добре съм. Моурн е с мен.
- Мамка му. Пол се спусна по стълбите и ги забеляза. Изглеждаше облекчен. - Не излитайте без мен. Какво правиш тук, Моурн? Той изви глава, като забеляза двамата охранители. - О. Специалната група е с теб. Това е добре.
- Той иска да се срещне с мама. Дана пристъпи по-близо до Моурн. Беше разстроена, но присъствието му там помогна. Тя се облегна на него и той я прегърна.
- Това не е добра идея. Попитай жена ми. Пол си сложи слънчевите очила. - Трябва да тръгваме.
Някой друг слезе по стълбите и Дана вдигна глава от твърдите гърди на Моурн, за да погледне нагоре. Майка й се появи в полезрението й. Дана стисна зъби. Изглеждаше, че все пак Моурн ще изпълни желанието си.
- Не й позволявай да вижда лицето ти, прошепна Пол. - Просто бъди спокоен. Той свали слънчевите си очила и ги подаде на Моурн. - Сложи ги. Работиш по сигурността в Хомеланд.