Моурн игнорира очилата и се обърна по-далеч, принуждавайки Дейна да се премести с него. Тя го стисна здраво, докато майка й ги забеляза в сенките, токчетата й затракаха по настилката, когато се приближи до стълбището.
- Не съм приключила да говоря с теб, млада лейди. Как смееш да си тръгнеш от мен? Доведох Дирк до тук, защото той е добър човек. Готов е да прости тази глупост и предложи да отидете на консултации за двойки. Всички сме наясно, че имаш проблеми със справянето след смъртта на Томи. Майка й спря до Пол и се намръщи на Моурн. - Махнете ръцете си от дъщеря ми.
Дана въздъхна.
- Мамо, запознай се с Моурн. Това е моето несъществуващо гадже, както ти го определи. Както можеш да видиш, той е много реален. И висок.
- Здравейте, майката на Дана и Пол, изгърмя Моурн.
- Първото й име е Дейзи - каза Дана.
- Радвам се да се запознаем, Дейзи. Моурн пусна Дана и протегна ръка.
Майка й го пренебрегна.
- Изглеждаш като скитник без дом. Гледам точно през теб, господине. Дъщеря ми има пари, а ти търсиш безплатен билет за хранене. Помисли си отново. Тя се среща с лекар. Иди да намериш друг лапнишаран, който да подобри живота ти.
- О Боже мой. Господи. Дана искаше да удуши майка си. - Спри. Тя сграбчи протегнатата ръка на Моурн и се вкопчи в нея, в случай че той имаше същия порив.
- Мамо - изсъска Пол. - Недей.
- Стой настрана от това, отвърна майка им. - Трябваше да се погрижиш за сестра си, но си оставил този човек от сигурността да се доближи до нея.
Дана си пожела да се отвори дупка под нея, докато тя се притискаше по-силно към Моурн, в случай че той искаше да убие майка им заради обидата. Тя нямаше да го обвинява.
- Спри веднага - изръмжа тя. - Точно сега. Не смей да обиждаш Моурн. Не знаеш нищо за него. Опитваш се отново да контролираш и да го изгониш. Няма да проработи. Предупредих го каква можеш да бъдеш.
- Добре. Ти си ми дъщеря. Искам само това, което е най-доброто за теб, а този охранител не е това. Тя посочи Моурн. - Какво, по дяволите, мислиш, че можеш да предложиш на дъщеря ми с работата ти на минимална заплата? Нищо!
- Мамо! Изпъшка Пол. - Спри се. Всеки, който работи за НСО, печели наистина добри пари.
Моурн принуди Дана да освободи ръката му и дръпна своята от кръста й. - Много си неприятна. Гласът му се бе задълбочил до почти ръмжене.
- Слушай се само. Майка им се пресмя. - Звучиш като месоглав неандерталец.
- Достатъчно - почти помоли Дана. - Тръгваме си.
- Не с него. Ще крещя за Дирк. Той ще се отърве от тази измет. Майка й притисна двете си ръце отстрани на Дана.
Пол изпъшка. - Оперативната група идва тук.
- Вървете си - нареди им Моурн.
Дана наблюдаваше как двамата пазачи се обърнаха и се върнаха при джипа, заемайки същата позиция като преди.
- Не говори с мен по този начин, въздъхна майка им, без да знае, че той не говореше на нея, понеже тя беше обърната с гръб към паркинга. - Чуваш ли това, Дана? Освен това той е неуважителен към майка ти. Той е загубеняк.
- Това беше, изръмжа Моурн. Той нежно побутна Дана и се приближи до майка им. Спря, когато Дана го сграбчи за кръста, придържайки се към него.
- Недей. Тя не си заслужава, а и все пак ми е мaйка, умоляваше го тя. - Разбрам те. Вярвай ми. Искам да я ударя понякога.
- Този обрасъл бандит ще ме удари така ли? Предизвиквам те, младежо. Ще хвърля задника ти в затвора, където съм сигурна, че принадлежиш.
Моурн отново изръмжа и вдигна глава, колкото да разкрие част от лицето си на майка им. Тя ахна, отдръпвайки се назад. Пол я хвана, преди тя да се спъне и я задържа, за да не избяга. Дана трепна, виждайки страха на майка си.
- Аз съм Вид, каза Моурн. - Силно съм влюбен в дъщеря ти. Няма да отстъпя от това да бъда с нея заради вас или заради някой друг, жено. Не ме интересува дали си родила Дана. Тя е моя сега.
Устата на майка им се отвори и Пол внезапно постави ръката си върху долната част на лицето й, навеждайки се. - Той няма да те нарани.
Дана пусна Моурн и пристъпи към него. - Не можеш да кажеш на никого, мамо. Това ще те изложи на опасност. Спри да се държиш грубо с него. Това, което беше казал Моурн, се регистрира и тя обърна глава. - Влюбен ли си в мен?
- Да. Тонът му омекна. - Как да не бъда? Правиш ме щастлив.
- И аз съм влюбена в теб.
Дейзи дръпна ръката на Пол от устата си. - Спрете. И двамата. Това не се случва. Отказвам да го позволя.
- Млъкни, мамо. Дана се усмихна на Моурн. - Страхувах се, че ще бъде твърде рано, за да ти кажа как се чувствах.
- Не е. Моурн протегна ръка и свали очилата си. - Било е предопределено да се намерим.
- Не, не е било.
Дана откъсна погледа си от Моурн и погледна майка си. - Спри вече. Ти съсипваш нашия момент. Тя вдигна поглед към Моурн и се усмихна. - И ти ме правиш щастлива. Не искам да се връщам към живота, който имах. Искам да остана с теб.