- Ще бъдем полвинки. Той се наведе.
Дана се повдигна на пръсти и впи ръце в гърдите му, за да го целуне. Някой обаче я хвана за ръката и я дръпна назад. Тя изруга и се отдръпна от майка си. - Какво не е наред с теб?
- Правиш огромна грешка, изсъска майка й. - В стаята ми има богат лекар. Какво може да ти даде този Нов вид, а Дирк не може?
Моурн изръмжа. - Какво ще кажеш за това? Той стисна качулката си и я разкъса, оголвайки гърдите и корема си. - Той не я привлича сексуално. Аз го правя. Обичам Дана. Бих направил всичко за нея. Тя е причината да искам да живея.
Дана се засмя, открито възхищавайки се на кожата, която беше изложил. - Толкова си секси, каза му тя. Тогава тя отмести поглед. Очите на майка й бяха широко ококорени, a устата й висеше отворена.
- Има ли още въпроси, мамо?
Майка й продължаваше да се взира в откритите гърди на Моурн. Дана се забавляваше, когато разбра, че е направил по-възрастната жена безмълвна.
- Той има същия ефект върху мен. Дана протегна ръка и я плъзна по корема му. - И той мърка. Запознай се с бъдещия си зет. Ние ще се обвържем.
Майка й най-накрая се откъсна от него, гледайки Дана. Тя все още не говореше.
- Безценен. Дана махна ръката си от Моурн и му я подаде. - Заведи ме вкъщи, Моурн. Пол, имаш ли нещо против да останеш с мама, докато тя се възстанови?
- Няма проблем. Ще й обясня нещата, след като изведа нейния лекар от стаята, за да имаме поверителност. Брат й се прокашля. - Можех да живея и без да знам за мъркането. Той се обърна към Моурн. - Добре дошъл в семейството. Ние може да сме лудо такова, но сега то е вече е твое също.
Моурн пусна якето си и сграбчи ръката на Дана. - Дана си заслужава. Той вдигна горната си устна и разкри зъбите си на майка им. - Ще се научим да се разбираме.
Той не изглеждаше доволен от това, но Дана просто беше облекчена, че не бързаше да се отдалечи от нея, след като получи доза от бъдещата си тъща. Тя го дръпна и той я последва обратно към охраната си. Един от тях им отвори задната врата на джипа, докато другият се качи на предната шофьорска седалка.
Моурн позволи на Дана да влезе първо, а след това и той я последва. Дръпна я в скута си, когато шофьорът запали двигателя, а вторият охранител седна на предната пътническа седалка. Дана обгърна Моурн с ръце и спусна качулката, за да види по-добре лицето му. Прозорците бяха затъмнени, така че тя чувстваше, че е безопасно да го направи публично. Изглеждаше ядосан.
- Толкова съжалявам.
- Спри да се извиняваш за други хора.
- Предупредих те, че тя ще бъде груба и неразумна.
- Направи го, но тя те е родила. Ще трябва да намерим начин да се разберем.
- Или бихме могли да кажем на охраната пред входната порта да й забранят да ни посещава.
Той се усмихна и гневът му се стопи от чертите му. - Тя ти е майка.
- Тя е като трън в задника.
Моурн се засмя.
- Всичко което ти казах го мислех. Обичам те, Дана. Искам да ми бъдеш половинка.
- Аз също много бих го искала.
- Вече не се страхуваш да се обвържем?
Тя поклати глава.
- Не. Просто искам да се прибера у дома с теб.
- Ще се преместиш при мен?
- Да.
- Никога няма да те пусна. Той я държеше по-здраво. - Ти си моя.
- Обещаваш?
- Да.
Тя се наведе и докосна с устни неговите. Той изръмжа тихо и я целуна в отговор. Един от мъжете на предната седалка се прокашля. Дана беше забравила за тях или че дори бяха в движещо се превозно средство. Тя неохотно се отдръпна.
- Извинете - измърмори пазачът на пътническата седалка. - Не сме толкова далеч от Хомеланд и тя все още технически е гост, докато не подпишете документите, така че ще трябва да бъде проверена. Двама от кучешкя вид са на портите, през които минаваме. Може би ще е добре да почакаш с отпразнуването, че тя се е съгласила да се чифтосате, докато не се приберете в къщи Моурн.
Той изръмжа.
- Какво означава това? Дана изви вежди, любопитна.
- Ще помиришат възбудата ти и вероятно ще ни закачат. Не искам да те подлагам на това.
- О.
Моурн сви рамене. - Ще бъдат добродушни закачки, но ти лесно се изчервяваш. Не искам да ти е неудобно, защото те ще знаят, че съм те докосвал.
- Благодаря ти.
Моурн придърпа Дана към гърдите си и се усмихна. Тя щеше да подпише документите. Той беше благодарен, че настоя да напусне Хомеланд, за да се срещне с майка й. Срещата не беше преминала толкова добре, колкото се надяваше, но крайният резултат беше всичко, което имаше значение. Струваше си спора със Слейд и да го накара да назначи двама члена на работната група, които да го придружат до мотела.