Выбрать главу

Трябваше да каже на мъжа колко много означава Дана за него и как иска тя да му бъде половинка. Важно беше той да впечатли майка й, за да има една бариера по-малко, която трябва да преодолее, преди да си осигури нейното съгласие. Да се ​​срещне със семейство на Дана беше важно и Слейд беше го разбрал. Той предупреди Моурн да не започва битки и трябваше да даде думата си.

Появи се съжаление, когато той преоцени действията си. Вероятно не би трябвало да оголи гърдите си пред майка й, но Даркнес беше този, която му даде идеята. Беше му казал, че човешките жени са впечатлени от мускулите. Отчаяно искаше да покаже на Дейзи защо би бил по-добър партньор на Дана от някой лекар с много пари.

- Забрави всичко, което каза майка ми - прошепна Дана, подпряла глава на рамото му.

- Тя не ме харесва.

- Не ме интересува. Ще трябва да го преиеме или тя ще загуби, ако не го направи, Моурн. Ти си прекрасен човек.

- Може би мога да се обуча за лекар.

Тя вдигна глава, за да задържи погледа му. - Това не е нещо, което искаш да бъдеш, нали?

- Не, но бих се превърнал в такъв, ако това ще помогне на майка ти да ни приеме като полвинки.

- Ти си толкова сладък, но спри да мислиш по този начин. Знаеш ли какво искам?

- Кажи ми.

- Не позволявай на майка ми да стигне до теб. Влюбих се в теб точно такъв, какъвто си. Не смятам да живея така, както тя иска от мен. Ти също не трябва. И двамата ще бъдем по-щастливи по този начин. Ние ще изградим бъдещето си заедно. Тя може да се справи с това или да не бъде част от него. Точка.

Той кимна.

- Разбирам.

- Добре.

- Скоро ще се приберем. Спомням си всичко, което трябва да направим.

Тя се усмихна.

- Спомняш си това, а?

- Сякаш бих могъл да забравя. Той протегна ръка и я погали по бузата. - Кълна се, че ще бъда добра полвинка.

- Кълна се, че и аз ще бъда.

- Мотивирани сме да бъдем щастливи заедно.

Тя кимна. - Да. Ние сме.

Глава 11

Не бяха само двама пазачи, разположени на страничната порта, когато влязоха. Трети Нов вид от кучешката порода посрещна техния джип, когато разчистиха първата порта. Носеше дънки и тениска вместо униформа. Моурн се измъкна и Дана се избута от седалката. Той й помогна да слезе.

- Здравейте, аз съм Слейд. Той се усмихна на Дана, но след това се съсредоточи върху Моурн. - Предполагам, че нямаше проблеми?

- Не наруших думата си.

- Наистина мина добре, заяви шофьорът на джипа. - Не сме имали проблеми. Никой не разбра кой сме и ние внимавахме за телефони с камери. Всичко мина безпроблемно.

- Добре. Оценявам, че изведохте Моурн навън. Свободни сте. Слейд кимна на всеки от мъжете.

- Няма проблем, сър.

И двамата членове на работната група се отдалечиха към сграда, просто оставяйки джипа там. Дана изучаваше Слейд, чудейки се кой е той. Той сякаш я усети как го наблюдава.

- Как майка ти прие срещата с Моурн и новината, че е Нов вид?

Тя направи гримаса.

- Майка ми е доста трудна. Можеше да мине много по-добре, но това е нейн проблем.

- Не е защото съм вид, добави Моурн. - Искаше Дана да се чифтосва с богат лекар.

Слейд сложи ръце на бедрата си.

- Къде е Пол?

- Той е с майка ни, обяснява й как не може да каже на никого, че съм с Моурн и вероятно също се опитва да я успокои. Тя обича нещата да се случват по нейния начин.

Устата на Слейд се изкриви в мрачна линия.

- Вярвате ли, че тя ще отиде в пресата, за да се оплаче, че сте тук, с надеждата да ни окаже натиск, за да ви принудим да напуснете? Не бихме направили това, но бих искал да предупредя нашия екип за връзки с обществеността, ако е възможно.

- Не. Тя е наясно, че ще трябва да се изнесе от дома си и да се скрие, ако някой някога свърже семейството ни с Новите видове. Няма да иска да напусне приятелите си и да започне живота си отначало. Често ми се оплакваше как Пол може да обърка живота й, когато си взе работа тук. Тя е ядосана, но ще кипи, без да включва пресата. Горкият ми брат, сигурно ушите му са пропищяли, тъй като той е единственият, на когото тя може да се оплаче.

Слейд кимна и погледна зад Дана. Той поклати глава.

- Не е нужно да я проверяваш. Тя е сестра на Пол и е с Моурн.

Дана хвърли поглед назад, осъзнавайки, че един от пазачите на портата е чакал търпеливо зад нея да направи точно това. Той кимна и се върна на поста си. Тя погледна назад към Слейд. Хвърли поглед между двамата.

- Дана се съгласи да ми стане половинка. Нуждаем се от документи - информира го Моурн.

Устата на Слейд се изви нагоре.

- Честито.

Ръкуваха се и Слейд бързо го прегърна. Обърна се към Дана и само се усмихна.

- Хубаво е, че ще станете част от нашето семейство на Новите видове.