- Благодаря ти. Тя почувства облекчение.
Слейд погледна Моурн.
- Ще уведомя юридическия отдел, за да съставя документите. Искаш ли ги тази вечер или сутринта е добре за теб? Тези, които ги правят, вече са се прибрали вкъщи, но мога да се обадя.
- Утре е добре. Дана не искаше да притеснява никого.
- Ще докажа, че съм стабилен сега. Моурн се поколеба. - Мислиш ли, че някой ще протестира срещу мен да си взема полвинка?
- Не. Слейд поклати глава. - Радваме се и за двамата. Вземи моя джип и закарай половинката си у дома. Трябва да остана в тази област за известно време. Очакваме проблеми.
- Мога ли да помогна?
- Не, благодаря, Моурн. Това е по-скоро дразнене, отколкото сериозен проблем. Няколко агресивни протестиращи хвърлиха яйца срещу някои от нашите мъже, които патрулираха по стената, така че включихме водните оръдия. Слейд се усмихна на Дана. - Не им вреди, но боли силно и използваме много студена вода. Кара ги да избягат, но те винаги се връщат, за да ни се противопоставят, след като се стъмни. Последния път пръскаха боя върху няколко от портите. Аз предложих да остана за известно време при водните оръдия. Той се засмя. - Признавам, че ме забавлява да ги накисвам, преди да могат да причинят щети.
Тя се засмя.
- Напълно разбирам това.
- Просто изпълнявам дълга си, като ги охлаждам. Слейд се ухили. - Миналата седмица забих един, веднага след като той отвори консервна кутия, планирайки да отида до портите, за да я плисне. Той падна на задника си веднага щом водата го удари и изсипа червена боя в скута си. Направих копие на видеото от камерата за наблюдение, за да го споделя на нашите срещи. Всички се смяхме на това.
Дана изсумтя.
- Трябва да създадете уебсайт и да показвате тези идиоти по интернет. Вероятно би станал доста популярен. Знам, че би ми било приятно да го видя.
- Ще предложа това на следващата среща. Слейд намигна. - Приятна вечер и отново поздравления.
Моурн заведе Дана до джипа и някой отвори вторите врати, за да минат през тях. Дана се отпусна и се наслади на топлия вечерен въздух, който я духаше, докато се прибираха вкъщи. Охраната на входа за вилите на Новите видове го отвори и им махна веднага щом ги забеляза.
Моурн паркира и Дана го последва до входната врата. Той просто завъртя дръжката и я отвори. Учуди я, че изглежда не заключваха нищо. Лампите все още светеха, а ястията им от вечерята стояха на плота, сякаш той се бе втурнал веднага след като тя бе тръгнала с Пол. Вероятно е било така, след като беше стигнал до мотела толкова скоро след нея.
- Ще изчистя това. Моурн прекоси стаята.
- Остави го. Ще се справим с това утре сутринта.
Той се обърна, повдигайки едната си вежда.
Тя стисна долната част на ризата си, дръпна я над главата си и я хвърли на пода. - Имаме да правим още забавни неща.
Той изръмжа в отговор, в очите му се прояви желание. - Обичам начина, по който мислиш.
- Бях развълнувана, откакто разкъса пуловера си и се изправи срещу майка ми. Беше толкова секси.
Той направи няколко дълги стъпки, за да я достигне и я хвана за кръста, издигайки я нагоре. Тя обви ръце около врата му, сви крака, разтвори ги и обгърна бедрата му. Той забърза през къщата до главната спалня и използва лакътя си, за да включи светлината. Той не я изпусна, докато стигнаха до леглото.
- Караш ме да изгарям от желание да съм вътре в теб.
Тя се усмихна, като се облегна на леглото и се пресегна, за да събуе обувките си и да ги хвърли през стаята. Тя не се поколеба да свали всичките си дрехи този път така беше по-приятно да бъде гола с него сега. Начинът, по който я гледаше Моурн, я караше да се чувства секси и желана.
- Ти си моето съкровище. Гласът му стана дрезгав и малко груб.
Той се съблече и сърцето й се забърза, когато той й показа колко силно я желае. Красотата на тялото на Моурн спираше дъха й - тази прекрасна кожа и изваяни мускули. Тя се премесри по-далеч върху леглото и отново легна, отваряйки ръце.
- Ела тук.
Моурн не губи време. Той се изпъна отстрани и подпря горната част на тялото над нея, за да може тя да го погали по косата и да се вгледа в очите му. Той имаше най-дългите мигли и те прекрасно подчертаваха зашеметяващите цветове на ирисите му. Тялото му, притиснато до нейното, се чувстваше толкова топло и твърдо.
- Благодаря, каза му тя.
- За какво?
Тя се усмихна.
- За това, че си толкова настоятелен, че трябва да сме повече от приятели. Чудех се как да изкарам всеки ден и да се изправя пред другия. Сега съм толкова развълнувана от това, което ще се случи по-нататък. Ти си причината за това.
- И аз се чувствам по същия начин, Дана. Ти ми даваш повече от цел. Това е първият път, откакто придобих свободата си, да искам да я прегърна с радост. Ти си тази причина.