Тя прокара върховете на пръстите си по бузата му, до устата му, леко прокара палеца си по долната му устна.
- Как имах такъв късмет?
- Някой ми каза за кармата. Трябваше да ни се случат добри неща след всичко, което сме изстрадали.
Тя се засмя.
- Това е толкова вярно.
Той погледна гърдите й и изръмжа.
- Искам да ти направя много добри неща.
Тя пусна косата му и плъзна ръце по гърдите му.
- Бих могла да измисля няколко десетки добри неща, които бих искала да направя и на теб. Легни по гръб.
Той изви вежди, но го направи. Изглеждаше малко объркан от молбата ѝ. Тя седна и захапа долната си устна, открито оценявайки тялото му.
- За какво е тази физиономия?
- Искам да споделя секс с теб.
- И?
- Не можем, ако ме искаш легнал така на леглото. Прекалено съм развълнуван, за да остана неподвижен, за да може да ме гледаш.
- Не планирам просто да те гледам.
Тя постави длан върху корема му, бавно го погали и прокара пръсти надолу. Пениса му се втвърди още повече, когато тя го обви с пръсти, играейки си със ствола му. Тя се наведе и отвори уста над главичката му, облизвайки го.
Моурн изръмжа и Дана обърна глава. Изглеждаше шокиран.
- Искаш да ме опиташ ли?
- Това е планът. Това добре ли е?
Изведнъж той и се нахвърли, седна и я сграбчи. Търкулна се, приковавайки я под себе си.
- По късно. Искам те твърде много.
Дана не можеше да се оплаче, когато Моурн събори тялото й, поставяйки горещи, мокри целувки по гърлото й. Тя разпери бедрата си, за да му даде мястото, което да пасва на бедрата му там. Тя ги уви около кръста му, за да го задържи на място, когато той стигна до гърдите й, като леко засмукваше всяко едно от тях.
- Искам те сега.
Той се пресегна и плъзна ръка между тях, обгръщайки сърцевината й. Моурн изръмжа. Знаеше, че е мокра и готова. Той измести тежестта си малко и Дана изстена, когато замени ръката с члена си. Той влезе в нея бързо и силно.
- Да!
Премести устата си над нейната, погледите им се заключиха. Ръцете му се увиха около раменете й, докато се движеше, влизайки и излизайки от нея. Дана обичаше да се взира в очите му. Това правеше любовта с него дори по-интимна, отколкото телата им да се движат заедно и удоволствието да го има вътре в себе си.
- Ти си толкова красива, изгърмя той.
- И ти също.
Той спря срещу нея, разтривайки клитора й, докато увеличаваше темпото. Дана изстена, извивайки таза си, за да се движи с него. Оргазма се надигна в нея и тя отхвърли глава назад, извиквайки името му.
Моурн изръмжа, заравяйки лицето си в шията й, докато свършваше. Дана усети как топлината на освобождаването му се разпространява дълбоко в нея. Тя се вкопчи в него, докато двамата се опитваха да си поемат въздух, телата им се преплетоха.
- Обичам те, Дана.
- И аз те обичам.
Моурн наведе глава, езикът и устните му дразнеха гърлото й с леки целувки. Кожата й беше толкова мека, че той изпъшка. Знаеше, че никога няма да се умори да я докосва и да й покаже, че си принадлежат. Той вдиша аромата й, разбирайки как мъжете се пристрастяваха към своите партньорки. Тя му миришеше по-добре от летен ден. Дори по-добре от храната и всички останали приятни неща, който някога е изпитвал.
Той се надяваше на смърт, след като загуби 139, но сега всичко, което искаше да направи, беше да прекарва всеки ден и нощ с Дана. Имаше повече от цел. Той беше щастлив и се наслаждаваше на свободата за първи път. Дана беше променила всичко за него и той щеше да й показва колко много означаваше за него всеки ден. Той щеше да я боготвори.
Биха могли да се опитат да имат деца един ден, ако Дана иска. Само мисълта да има син с Дана, вероятно няколко от тях, го накара да се усмихне. Мерикъл не можеше да открадне тяхното потомство. Семейството му с нея ще бъде в безопасност зад стените на НСО. Той мъркаше, доволен.
Дана се изкикоти.
- Това гъделичка.
- Извинявай. Той вдигна глава и се усмихна. - Правя това, когато съм щастлив.
- И аз съм и ми харесва, когато мъркаш. Не се оплаквах.
Той я погали по косата, играейки си с кичурите й.
- Харесвам всичко в теб.
- Не бих казала всичко. Срещна се с майка ми. Тя обикновено плаши мъжете.
- Тя е само една жена. НСО има много хора, които не ни харесват. Гордея се, че съм Вид и твоят партньор. Вярвам, че майка ти ще се научи да ме харесва, след като разбере колко много значиш за мен.
- Не се нуждая от нейното одобрение, нито пък ти. Веднъж ми каза, че човешките правила не важат за Новите видове. Вие правите нещата по свой начин. Искам да бъда повече като теб, Моурн. Не искам да анализирам всичко прекалено. Ще следвам сърцето си.