- Ти си от Видовете. Ти си моята полвинка.
Тя се усмихна.
- Ти си моята полвинка, повтори тя. - Харесва ми начина, по който звучи.
- Можем да сключим човешки брак.
Тя се поколеба, сякаш се замисли.
- Знаеш ли какво? Нямаме нужда от това. Ти сам си го каза. Аз съм от Видовете. Имах брака с Томи, но искам нещо ново и по-добро с теб.
Той разбра.
- Никога не съм подписвал документи за полвинки с 139. За първи път ще направим това заедно.
- Наистина ли? Защо не го направихте?
- Това е легален начин да докажеш на вашия свят, че сме свързани за цял живот. 139 не беше човек. Ти си.
- Разбирам. Харесва ми.
- Искаш ли пръстен? Знам, че мъжете купуват такъв за своите полвинки.
Тя поклати глава.
- Знаеш ли какво бих искала вместо това?
- Кажи ми. Ще ти го взема.
Тя се ухили.
- Може да е нещо лудо или глупаво.
- Няма да има значение. Ще намеря начин да ти осигуря всичко, което искаш или имаш нужда.
- Мислех за бебета.
- Също и аз. Пулсът му се ускори.
- Бих искал да изхвърля тези презервативи. Без притеснение, но ще бъде хубаво, ако се случи, нали?
- Да.
Той я обичаше. Тя му предлагаше всичко, за което той никога не е смеел да мечтае.
- Сигурен ли си, Моурн?
- Искам всичко с теб.
- Има неща, които винаги съм искала да направя, но не съм. Сигурна съм, че и ти имаш някои фантазии. Бихме могли да си направим списъци и да ги сравнявним.
- Включено ли е споделянето на секс?
Тя се изчерви, но кимна.
- Бих искал да се изкъпя с теб. Никога не съм правила секс във вода.
- Можем да направим това. Не се ли къпехте с Томи заедно?
- Не. Казах ти, че той е имаше фобия към микробите. Щеше да се изкъпе с мен, но мразеше вани и басейни. Той казваше, че е все едно да се потапяш във вана с вируси. Правил ли си секс по този начин?
- Не, но бих искал.
- Има ли нещо, което винаги си искал да опиташ, но не си?
Той го обмисли.
- Бих искал да ме научиш как да танцувам.
Веждите й се извиха, но изглеждаше доволна.
- Наистина ли?
- Да. Виждал съм Видове да правят това и изглежда забавно. Искам да мога да те заведа там за срещи.
- Ти си романтик.
- Вдъхновяваш ме.
- Ще се радвам да те науча на всичко, което знам. Просто го назови. По всяко време. Всичко.
- Не искам това, че съм от Видовете, а ти, че си човек, да застане някога между нас.
- Няма. Ние си говорим.
- Да, така е. Ние сме напълно честни един с друг. Никога не искам това да се промени.
- Най-страхотното при нас е, че сме решени да направим така, че нещата да проработят между нас.
- Да. Той млъкна, нещо изникна в ума му. - Дана, искаш ли да си сменя името?
Веждите й се стрелнаха нагоре и тя изглеждаше изненадана.
- Какво?
- Взех името Моурн, след като загубих половинката си. Скърбях за загубата й. Бих могъл да сменя името си с нещо, което да отразява нас, ако искаш.
Тя го погали по косата.
- Защо мислиш, че бих искала това?
- Притеснявам се, че името ми ще ти причини болка или ще бъде постоянно напомняне, че съм бил чифтосван преди.
- Не е така. Ти си Моурн. Не искам да се променяш. Бях Дана, когато бях омъжена за Томи. Да си сменя името на нещо ново ли? Тя се усмихна.
Той се ухили.
- Не. Ти си Дана.
- Ти си Моурн. Не го свързвам с миналото ти. Единствената причина да промениш името си е, ако го мразиш. Нали?
- Свикнах вече.
- Самият аз го харесвам. Обичам те, Моурн.
- Обичам те, Дана.
Той бавно извади полутвърдия си пенис от нея и ги обърна, така че тя в крайна сметка се просна по тялото му. Настани се върху него, погали гърдите и ръцете му.
- Дана?
- Да?
- Благодаря ти, че разговаря с мен и взе ръката ми този ден.
- Ние сме сродни души. Как можех да не го направя?
- Не знам какво означава това.
Тя се усмихна.
- Много си приличаме.
Той се засмя.
- Да, ние сме.
Глава 12
Три месеца по-късно
- Дана? Отвори вратата на банята. Моурн стисна заключената дръжка и изръмжа.
- Махай се - измърмори тя. - Не съм добре.
- Знам, че се страхуваш от посещението на майка си, но тя няма да остане с нас. Чувстваме се зле заради Пол, помниш ли?
- Не е това. Тя изпъшка.
Моурн счупи ключалката, силно завъртайки дръжката и отвари вратата. Той се втурна напред в мига, в който забеляза Дана, приклекнала на пода. Просто падна на колене до нея, обвивайки я с ръка.
- Държа те.
- Това е толкова смущаващо. Ето защо заключих вратата. Трябваше да останеш там.
- Ти си моята полвинка. Той я притисна по-близо. - Ние не крием нищо един от друг.
- Не е нужно да виждаш обяда ми. Защо наричат това "сутрешна болест"? След като е слетобед.
Той постави целувка в горната част на главата й. - Носиш сина ми. Иска ми се аз да понасям това вместо теб.