- Триша каза, че трябва да мине скоро, поради ускорената бременност, докато носеше бебе от Нов вид. Сутрешното гадене може да удари бързо и силно, но се надявам, че няма да продължи повече от седмица или две.
- Надявам се, че това е факт. Толкова се притеснявам за теб.
- Недей. Нормално е. Аз съм здрава. Знаеш това след като накара Триша да ме проверява всеки ден.
- Не мога да позволя нещо да ти се случи.
Тя стисна ръката му и вдигна глава, взирайки се в очите му. - Ще се оправя. Ние сме късметлии. Искам да кажа, че забременях първия месец. Някои двойки се опитват с години.
Той се ухили.
- Моето семе знае, че принадлежи на теб.
- Обеща ми, че няма да ми позволиш да се чувствам празна след секс. Дана пое няколко дълбоки вдишвания. Гаденето отминава. Помага, като така ме галиш по гърба.
- Добре. Той продължи да го прави, оставайки до нея. - Ще взема няколко седмици почивка, за да бъда с теб.
- Не е нужно да правиш това.
- Искам го. Вече попитах и те ще възложат мойте задължения на друг мъж, докато не се почувстваш по-добре.
- Ти си най-добрият.
- Опитвам се да бъда.
- Ти си.
Той потриваше гърба й в продължение на пет минути. - Как се чувстваш?
- По-добре.
Свали ръката си от гърба й, вдигна я на ръце и я занесе в спалнята им. Остави я на леглото, свали обувките й и започна да я съблича.
- Трябва да се срещнем с майка ми.
- Ще го направим, след като подремнеш. Изглеждаш уморена.
- Аз съм.
- Ще те гушкам, докато спиш.
- Тя ще бъде ядосана, ако не се явим на вечерята в първата й вечер тук.
- Тя вече е ядосана, защото ти се премести тук и се обвърза с мен. Той сви рамене. - Ще я развеселим с новината за нашия син.
- Надявам се да си прав.
- Тя искаше внук. Бебетата видове са сладки. Той ще плени сърцето й.
Дана се сви настрани и се усмихна, когато Моурн легна гол и я прегърна отзад, залепвайки телата им едно за друго. - Знам, че си пленил мойто.
Той се засмя. - Котките са неустоими. Мъркаме.
- Не е нужно да ми казваш това. Знам.
Моурн плъзна ръката си напред, за да обхване нежно корема й.
- Направихме бебе с нашата любов. Изпитваш ли изумление от това? Аз го изпитвам всеки ден.
Тя кимна.
- Наистина сме благословени.
Той я гушна малко по-здраво.
- Да, ние сме и това е само началото на съвместния ни живот. С времето само ще продължава да се подобрява.
927
Пролог
Преди двадесет и три години
Кристофър накара един от техниците да отвори вратата и занесе момичето което беше в безсъзнание в стаята. Той погледна надолу, чувството за вина караше стъпките му да се колебаят. Видяла бе твърде много. Или трябваше да е убие и нея, или трябваше да я постави на място, където тя никога няма може да каже на полицията какво е направил. Планът му щеше да я изложи на опасност, но тя имаше шанс за оцеляване, ако той я направи част от един от експериментите си. Никой от ръководителите му не би се оплакал или опровергал решението му. Те биха приветствали да имат на разположение човешко дете.
Мъжкото кученце се отдръпна в ъгъла. Подуши въздуха, изглеждаше несигурно, а големите му тъмни очи се присвиха. Кристофър погледна назад.
- Казва се Кандис. Каза официалното й име, а не това, което той я наричаше от самото й раждане. - Тя е твоят нов съквартирант. Ако я нараниш, то аз сам ще те убия. Ясен ли съм?
Кученцето изръмжа, когато Кристофър свали момичето на постелката за спане и я остави там. Той бързо се отдръпна. Кученцата бяха силни и бързи, въпреки младата си възраст. Никога не би обърнал гръб на малкия гад. Много от персонала вече се бяха научили да бъдат предпазливи. Все още не са имали смъртни случаи, но тестваните обекти ставаха все по-опасни с развитието си. Чувстваше се малко по-сигурен, знаейки, че Тад ще простреля 927 със стреличка с успокоително ако се нахвърли върху гърлото му.
- Мисля го - предупреди го Кристофър. - Тя умира, ти умираш. Схвана ли го?
Кученцето отново му изръмжа.
Кристофър беше сигурен, че кученцето разбира много повече английски, отколкото се преструваше, въпреки че отказваше да говори. Би се обзаложил, че малкото животинче всъщност ще говори с неговата дъщеря, след като прекарат достатъчно време заедно. Мерикъл би приветствала възможността да наблюдава тяхното взаимодействие и те биха научили точно колко умни са малките гадове. Кандис би била ключов елемент за това изследване. Тя беше на същата възраст като кученцето.
Той се отдръпна от стаята и вратата се затръшна окончателно. Нямаше да я вземе от онази килия, от живота, в който я беше вкарал. Неговата Кенди също можеше да е умряла с кучката, която я бе родила. Болката и яростта му бяха еднакви. Само споменът, че се бе прибрал у дома, за да намери жената, за която се е оженил в леглото със съседа, едва не го вбеси отново.