- Добре ли сте, Доктор Чазел?
- Да. Кристофър нямаше намерение да признае на Тад, че току-що е убил така наречената си любяща съпруга и мъжа, когото е смятал за приятел. Къщата му вече трябваше да бъде превърната в развалини и пепел. Той сам беше подпалил огъня. Беше лесно да извади изстреляните от пистолета му куршуми и да внесе свещи в спалнята. Взе алкохол от бара и го разля по цялото легло, а след това събори една от свещите. Яростта с която пламъците се разпространяваха, беше подходяща, както бракът му беше приключил също толкова разрушително и бързо.
Почти беше излязъл от спалнята, но движение привлече вниманието му. Кенди беше стояла там, скрила се до стената зад вратата. Изстрелите от пистолета му сигурно са я събудили. Не трябваше да е вкъщи. Това беше една от причините той да напусне работата си рано. Тя беше поканена при приятелка с преспиване. Той искаше да изненада жена си с романтична вечер, но тя бе започнала без него с друг мъж.
Кенди трепереше в малката си розова нощница с широко отворени очи и показваше признаци на шок. Не беше сигурен колко е видяла, но очевидно твърде много. Куршумите, които беше извадил с нож за пържола, бяха в джоба му. Ножът също.
Раздвижи се бързо, огънят се разпространяваше с тревожна скорост. Тя се скова в ръцете му, когато той я вдигна и тръгна по коридора. Тогава тя се разхленчи. Той погледна надолу и без съмнение знаеше, че тя е разбирала, че той току-що е убил майка й.
- Откъде взе момичето? Тад потупа монитора до вратата, след като излязоха в коридора. - Тя е сладко малко нещо.
Черно-белият екран оживя и извади Кристофър от спомените му преди час. Погледна нагоре към монитора. Кученцето се придвижи предпазливо към дъщеря му. Гръбначният му стълб се скова. Щеше да убие малкото копеле, ако разкъса гърлото на Кенди, но то просто я подуши и след това протегна ръка, докосвайки бузата й с пръст. След това изследва косата й с цвят на мед, подуши я и започна да си играе с кичурите.
- Какво? Той не беше обърнал внимание на казаното от Тад.
- Малкото момиче. От къде я взехте?
- Гледай си работата. Продължавай да наблюдавш. Зашемети малкото копеле и го завържи, ако я атакува. Искам да видя дали ще я приеме за своя. Тя е важна за нашето изследване. Увери се, че тя ще получи медицинска помощ, ако има нужда от нея.
- Дадохте на кученцето домашен любимец? Пазачът се засмя. - Това е смешно.
Кристофър не се забавляваше. Той имаше какво да прави. Скоро полицията щеше да се свърже с него. Би се заклел, че никога не е напускал работа си. Компанията щеше да го подкрепи, след като разговаря с ръководителя си. Мерикъл Индъстрис трябваше да се увери, че ще му осигурят фалшиви доказателства, за да има желязно алиби. Лигите на Евелин щяха да потекат, след като осъзнае какви изследвания могат да направят с Кенди. Кандис, поправи се той. Трябваше да се дистанцира от нея.
Той се завъртя и тръгна надолу по коридора. Нямаше да влезе в затвора. Собствената му дъщеря би го настанила там, ако някога каже на полицията какво е направил. По никакъв начин нямаше да позволи това само защото жена му беше курва. Беше жалко, но той трябваше да спаси собствения си задник. Евелин би се съгласила. Тя сама го беше наела и вярваше в неговите изследвания. Той щеше да бъде защитен.
Глава 1
Преди четири дни
Кенди седна спокойно на стола, с пръсти, свити около раменете си. Никога не беше добре, когато Пени искаше да проведе разговор. Някой забеляза ли, че отново се преструвам, че пия хапчетата си? Тя беше усвоила до съваршенство фасадата, че е тиха и без емоции. Научи се на търпение след последния път, когато се опита да избяга.
Вратата се отвори и жената, която влезе, зае мястото до празното бюро. На повърхността нямаше химикалки или дори кламер. Стаята беше изпразнена от всичко, което пациент можеше да открадне. Слънчевата светлина блестеше от решетките през чистите прозорци на офиса, но Кенди не й обърна внимание. Нямаше да привлече вниманието й, ако беше толкова дрогирана, колкото искаше да повярват.
- Погледни ме.
Кенди вдигна поглед и се загледа в онова, което повечето биха сметнали за любезни кехлибарени очи, оградени от чифт старчески очила. Тя знаеше по-добре. Пени нямаше сърце и имаше морал на тухла. Двете имаха дълга история. Веднъж и беше повярвала, че наистината ще я освободи. Вместо това я постави на по-силни лекарства и я затвориха в карцера.