С усилие на волята си тя не се отдръпна, когато жената сложи ръка на рамото й и се наведе, поставяйки целувка в горната част на главата й. Пени не би посмяла да я убие в този момент, но скоро щеше. Внимателно планираните планове на Кенди за бягство от сградата бяха смакчани. Ще трябва да измисли нещо друго и то бързо.
- Ти просто спи. Ще се събудиш на много по-добро място. Съжалявам, скъпа. Затвори си очите.
Кенди кипеше отвътре, но тя остави очите си да се затворят, карайки тялото й да се отпусне. Заби брадичката си и се съсредоточи върху забавянето на пулса си. Тя имаше много практика в това. Времето отминаваше. Вероятно бяха само няколко минути, но изглежда отне цяла вечност, преди Пени да се отдалечи и да отвори вратата.
- Йорг? Марко? Елате тук. Тя е аут. Можете ли да я заведете до колата ми?
Кенди знаеше, че именно Марко плъзна ръце под нея и я вдигна от стола. Беше се напръскал с хубав одеколон, който беше единственото й напомняне за това как може да мирише летен ден. Не беше сякаш наистина можеше да си спомни толкова далеч назад. Той беше един от малкото, които тя не мразеше. Никога не я опипваше и не казваше подли неща.
- Твоята кола? Той звучеше малко подозрително. - Защо не линейка? Така обикновено ги прехвърляме.
- Казах ти за нейния баща. Колкото по-малко документи, толкова по-добре. Той лично ме помоли да я заведа до частната болница и тя ще бъде приета там. Това е най-малкото, което мога да направя.
- Искаш ли някой от нас да дойде с теб? Искам да кажа, колко далеч е това място? Тя трябва би трябвало да е аут поне пет часа, но има малък шанс да се събуди. Йорг прозвуча близо.
- Сега е като кукла, аргументира се Марко. - Тя няма да създаде проблеми на шефката. По дяволите, минаха около десет месеца, откакто тя имаше епизод.
- Така ли искаш да го наречеш? Йорг изсумтя. - Тя грабна медицинската сестра и се закани да й счупи врата, ако някой не й даде телефон. Искаше да се обади на това място в НСО, защото смята, че е една от тях и със сигурност се държеше като животно.
- Частната болница, открита от баща й, е на по-малко от час път с кола. Гласът на Пени се чу отзад зад тях. - Ще бъде наред.
Да, тя не иска свидетели, когато ме убие. Продължавай да лъжеш, Пени.
- Не знам, аргументира се Йорг. - Тя е хитра. В първата ми седмица тук се опита да ми каже, че я държат като затворник и да се обадя в полицията. Той се засмя. - Като че ли съм вчерашен. Повечето пациенти казват това, но тя си беше измислила някакви луди глупости.
- Ние не използваме тази дума, отсече Пени.
- Добре. Йорг продължи напред, вероятно отваряйки вратите за тях. - Само не забравяйте да предупредите бедните копелета, които ще се грижат за нея. Тя е боец, когато успокоителните изчезнат. Счупи носа на Сал и два от пръстите на Емили. Искате ли да я успокоя още малко, за да сме сигурени, д-р Пес?
Това ужаси Кенди. Един удар на иглата и тя няма да има шанс. Изкуши се да отвори очите си и да се бие, но се удържа. Нямаше как да мине през заключените врати и те все още бяха вътре в сградата. Йорг и Марко бяха твърде силни. Те щяха да я свалят бързо и да я подчинят.
- Не. Пени звучеше раздразнено. - Тя ще е добре.
Осъзнавайки, че всъщност може да оцелее, страхът на Кенди изчезна. Тя поддържаше мускулите си отпуснати, дори когато Марко блъсна ръката й в една от стените. Вероятно щеше да и остане синина, но това беше най-малкият й проблем. Все още трябваше да разбере какво да прави, след като остане сама с Пени, ако нещо не се объркат преди това.
Хладен, чист въздух погали кожата на Кенди. Чувстваше се божествено. Тя беше навън. Изкушението да отвори очи я накара да изпита болка. Имаше чувство, че бе минало цяла вечност, откакто го беше видяла без да има мръсни стъкла и решетки, които да помрачават гледката. Тя беше загубила представа за времето, единственият намек за нейното преминаване във времето беше украсата, която служителите поставяха по празниците, но имаше големи пропуски, когато я държаха толкова силно успокоена, че вече не беше сигурна коя година е.
Прозвуча малко звънене и Марко маневрира тялото й, поставяйки я на нещо меко, но твърдо в седнало положение. Той освободи ръцете си и подреди нейните в скута й. Нещо премина над гърдите и скута ѝ. Колан. За последно той стисна брадичката и тила й, като я завъртя, така че да почива върху нещо твърдо.