- Ето. Не бих вземал завоите твърде бързо. Тя ще падне. Марко я пусна.
- Тя ще се оправи. Пени стоеше близо. - Благодаря ти. Поемам от тук.
- Сигурна ли сте, че не искате някой от нас да дойде с вас?
По дяволите Йорг. Параноичен задник. Много пъти беше и осуетявал в опитите й да избяга.
- Сигурна съм. Тонът на Пени придоби нотка на раздразнение. - Тя няма да ми създаде проблеми и болничният персонал ще ме посрещне отвън с инвалидна количка.
Нещо щракна до нея - вратата на колата беше затворена. Още една се отвори и колата се раздвижи малко, когато Пени се настани някъде пред нея и малко вляво. Канди се беше научила да използва и слуха си, ако не и по-добре, отколкото зрението си, за да следи всичко около себе си. Втората врата се затвори и двигателят запали. Правеше леки вибрации под дупето и по гърба й. Превозното средство тръгна напред, тиха музика идваше от четири посоки. Те се движеха.
Кенди остана неподвижна, знаейки, че трябва да минат покрай охраната. Десетметрови стени заобикаляха имота. Те бяха почти невъзможни за изкачване. Тя го беше открила веднъж веднага след като беше доведена в новия си ад. Те също имаха бодлива тел по върха. Тя имаше белезите на едната си длан, за да докаже това, придобити, когато се беше качила на дърво, за да стигне толкова високо. Колата спря и музиката се понижи. След това се чу тихо скърцане и свеж въздух се изля във вътрешността отляво.
- Здравейте, директор Пес. Какво става?
- Прехвърлям пациент.
- Сама? Охраната прозвуча изненадано.
- Тя е един от нашите специални гости. Баща й е политик. Той успя да го държи далеч от пресата досега, че дъщеря му се нуждае от помощ и иска да го запази по този начин. Тя е упоена.
- Разбира се. Приятен ден.
Отново се разнесе леко скърцане и след това чистият въздух изчезна. Колата потегли напред и след няколко секунди набра скорост. Кенди едва отвори очи, за да се взре в задната седалка на колата. Тя беше препасана с колан в задната дясна страна на пътническата седалка. Първият път, когато колата направи завой, тя остави главата си да се търкулне, позволявайки й да види повече. Пътуваха по селски път. Минаха покрай няколко коли.
Тя беше извън портите, вече не беше зад решетките и стъклата. Сърцето й биеше силно и адреналинът й се вдигаше, но тя все още не помръдваше. Търпение. Още не е време. Пени трябваше да я заведе някъде на отдалечено място, за да я убие. Мале, дали тази кучка е готова за изненада. Усмивка заплашваше да извие устните й, но тя устоя на изкушението. Толкова съм близо.
Кенди остави ума си да се отклони, за да я занимава по време на чакането. Един спомен винаги изплуваше първо. Поддържаше разума й, когато искаше просто да се предаде и да умре ...
~ ~ ~ ~ ~
Очите му бяха тъмнокафяви, почти черни. Плашеше всички освен нея. Проблясък на хумор светна в тях и той запърха с тези дълги черни мигли. Това беше опитът му да изглежда невинен, но тя така и не му се вързa. Познаваше го твърде добре.
- Недей, предупреди го тя.
- Какво? Той се наведе по-близо, докато дъхът им се смеси.
- Ти знаеш. Беше сигурна, че го е направил. Тя обърна глава, хвърляйки поглед към камерата в ъгъла, а след това отново към него. - Те гледат.
- Те винаги гледат. Той се усмихна.
Имаше най-добрите устни. Тя се втренчи в тях, искайки да прокара пръст по долната. Беше малко по-пълна от горната. Изглеждаше толкова мека и примамлива.
- Сега кой е лош? Гласът му стана дрезгав.
Тя надникна в очите му. - Ще ме накарат да се върна в стаята си, ако ме докоснеш.
- Искам те.
Тя никога не би го излъгала. - Мисля за теб през цялото време.
Той затвори очи, на лицето му имаше изписана болка. През последните няколко години неговите момчешки черти се транформираха в зрели. Той придобиваше по груб израз на лицето си, когато беше ядосан или разстроен, но в момента просто изглеждаше уязвим за нея.
- Чух ги да говорят.
Очите му се отвориха. - За какво?
Беше малко смущаващо, но тя никога не пазеше тайни от него. - Евелин иска да ни събере и да ни остави да споделяме стая отново. Тя не е съгласна с Кристофър да ни държи настрана. Те се караха за това.
- Наистина ли? Той си пое дълбоко дъх.
По бузите й цъфна топлина. - Тя иска от нас, хм, знаеш.
Погледът му заброди по тялото й. Дишането му се засили леко, но Кенди го забеляза. Тя можеше да го разбере.
Той я погледна. - Ще кажеш ли да, ако тя попита?
- Бих искала.
Той протегна ръка, нарушавайки правилата, които Кристофър беше наложил. Топлата му ръка докосна коляното й. Това беше само за секунда, сякаш причината беше да промени позицията си на седене. Тя се надяваше, че пазачът, назначен да наблюдава камерата, я е пропуснал или няма да ги издаде за такова незначително нарушение.