- Те знаят какво чувстваме един към друг.
- Ето защо те отведоха. Нравът му пламна.
- Знам. Кристофър ми показа запис с двама души, които правят секс.
- Изплаши ли те? Никога не бих те наранил.
- Знам. И не, не се страхувах. Това беше планът му обаче. Просто ме накара да разбера защо изведнъж започнах да забелязвам неща за теб.
- Като например?
Тя погледна гърдите и ръцете му, а след това отново устата му.
- Ти знаеш.
Той се усмихна.
- Ти също ме искаш.
Гърдите я боляха. - Повече от всичко. Мразя, че ни позволяват да се виждаме само веднъж седмично. Тя огледа стаята, която те използваха за срещите. - Липсва ми това да е нашето пространство. Тя се втренчи в очите му. - Липсва ми да ме държиш, когато спим. Сълзи напълниха очите й. - Липсва ми всичко свързано с теб.
- Говори с Евелин. Кажи й да.
- Не е толкова просто. Кристофър каза не. Влязоха в спор в коридора, който беше достатъчно силен, за да го чуя. Той каза, че съм твърде млада и трябва да изчакаме няколко години, преди той да се съгласи да разреши този експеримент. Тя изпитваше недоволство. - Като, че ли това което сме един за друг, е едно нищо.
Носът му пламна, сигурен знак, че е на път да побеснеe. Тя поклати глава, умолявайки го да се държи под контрол. Щяха да я измъкнат от стаята, ако той станеше шумен или направеше нещо агресивно. Веригите, прикрепени към китките и глезените му, можеха да бъдат използвани, за да го дръпнат към стената и той нямаше да може да ги спре.
- Знам, че е разочароващо, призна тя. - Но поне не каза "не" направо. Той просто каза, че съм твърде млада. Това означава, че в даден момент ще се ни съберат заедно. Бъди добър. Моля те? Не ги карай да те нараняват. Не мога да понасям това. Разкъсва ме, когато видя натъртвания по теб.
- Ще направя каквото поискат, ако това означава, че можем да бъдем заедно.
- Благодаря ти. Тя сви юмрук в скута си, искайки да го докосне. Липсваше й чувството как прокарва пръсти през копринената му черна коса. - Не позволявай да те ядосват. Скоро ще бъдем отново заедно и няма да ни разделят.
Той се наведе малко, като се приближи. - И ти бъди добра. Прави каквото е необходимо. Имам нужда да си с мен.
~ ~ ~ ~ ~
Колата се забави и напусна пътя. Движението разтърси Кенди от спомените й, отново в настоящето. Колелата сякаш се движеха по нещо грапаво и неравно. Тя надникна, оставяйки главата си да падне, когато наистина силно друсане накара цялото й тяло да се отклони на една страна.
Кенди забеляза много дървета и трева. Колата се забави и двигателят спря. Музиката също. Пени отвори вратата на шофьора и я затръшна. Вече не беше възможно Кенди да я проследи по звука. Тя затвори очи докрай, ръката й беше близо до металната ключалка. Тя изви китката си малко, докато палецът й намери освобождаването. Изчака, неподвижна и готова.
Вратата до нея се отвори и тя спря да се преструва на сънена. Пени се наведе, вниманието й беше насочено към чантата й за да извади нещо от там. Беше нож с дълго острие. Кенди натисна бутона и ключалката се отпусна с тихо щракване. Другата жена сигурно го бе чула, защото главата ѝ се е изправи рязко, очите ѝ са се разшириха.
Кенди се хвърли и хвана дръжката на ножа. Пени изпищя и се опита да я наръга, но Кенди имаше първичен инстинкт за оцеляване и много адреналин на своя страна. Тя изрита, като повали другата жена на земята. Падна от колата, приземявайки се върху гърдите на жената. Те се бореха, но възрастната жена загуби.
Времето спря, когато се появи друг спомен. Беше когато видя него за последен път ...
~ ~ ~ ~ ~
Той изръмжа, борейки се с веригите си. Яростта го беше обзела. Отдръпна устните си, оголвайки острите си зъби.
- Ще те убия! - изрева той.
Разкъса я отвътре, чувайки как той отправя тази заплаха и знаейки, че е насочена към нея. Той не разбрираше. Държеше се далеч от него, знаейки, че вероятно ще го направи, освен ако не го накара да я изслуша. Изглеждаше, че знаеше какво е направила веднага щом влезе в стаята. Той беше полудял.
- Моля те изслушай ме. Имаше две минути да обясни и се опита да го направи, сърцето й се разбиваше.
Той отхвърли главата си назад, изрева яростта си достатъчно силно, за да нарани ушите й. Мускулите му се напрягаха, докато се дърпаше и той успя да разкъса връзките на веригата, прикрепени към едната му ръка.
Един от техниците я сграбчи около кръста й и я дръпна от краката й. Тя се бореше. - Не! Пусни ме.
Те също не я слушаха. Мъжът, когото тя обичаше, освободи едната си ръка и хвана другата верига, която все още го държеше заложник до стената. - Ще те убия, изръмжа той отново.