- Аз съм задник? Вижте, госпожо - пазачът на стената се наведе малко, говорейки по-силно, - ще накарам вашия задник да бъде разкаран по-бързо, отколкото можете да кажете мамка му. А сега си тръгвайте.
Тя пое дълбоко въздух и го издиша. Очевидно беше, че мъжът зад портата нямаше да говори отново с нея, така че ще трябва да се справи с досадния идиот на стената. Тя леко обърна глава, за да го погледне.
- Мислиш, че можеш да ме изплашиш? Тя поклати глава и след това погледна мъжкия зад портите. - Преди четири дни избягах от плен и убих жена, която работеше за Мерикъл. Помните ги, нали? Уморена съм, гладна, мръсна и не харесвам това, което съм видяла от този свят досега. Аз не принадлежа на външния свят, но принадлежа тук, дори с вашите стени.
Възцари се абсолютна тишина. Тя имаше тяхното внимание. Кенди се прокашля. - Бавно ще посегна зад мен и ще изтегля нож. Ще ти го хвърля. Носът ти ще ти каже, че говоря истината.
Те не я застреляха, когато направи точно това, хвърляйки ножа на няколко метра от портите и по посока на мъжа зад него. Металното острие изтрака по настилката. Тя изчака, гледайки го. Той махна с ръка и портите се отвориха на няколко метра.
- Стой неподвижно - настоя той с груб тон.
Тя не помръдна мускул. Той излезе и се наведе. Чуваше го как души и главата му с каска се обърна рязко. От него се разнесе по-дълбоко ръмжене.
- Ти не си от кучешкия вид. Ти си котка. Моите извинения.
- Можеш да познаеш това само по звука, който издавам? Той взе ножа и се изправи, но не отстъпи.
- Не. Те могат да звучат по същия начин, но трябваше да се приближиш по-близо до острието. Куче не би му се наложило да направи това. Обонянието им е по-добро от вашето.
- Коя по дяволите си ти?
- Кандис Чазел, официално експеримент H-01. Някои от техниците-задници го съкратиха нa HOL, но използваха думата HOLE (дупка) с напредването на възрастта ми, защото знаеха с каква цел щяха да ме използват. Ще се радвам да не ме наричате така. Това беше обида и ме връща към много лоши спомени.
Мъжа предаде ножа обратно на друг пазач, а след това и пистолета си. Той се приближи и сълзи напълниха очите й. Тя ги примигна гледайки как той стъпваше напред - нямаше друг начин да се опише как се движи котката - беше най-накрая нещо познато и добре дошло. Той спря близо. Искаше й се да види лицето му, но този черен стъклен щит беше твърде тъмен, твърде мътен.
- Обясни.
- Това ще отнеме известно време, но и аз бях отгледана в Мерикъл.
Той я подуши.
- За секунда не вярвам, че си вид.
- Не съм, но съм отгледана там. Един от лекарите реши, че биха искали да разберат какво ще се случи, ако поставят петгодишно човешко момиче в една от клетките с мъж от кучешкия вид. Тя се вгледа в него. - Бях там до шестнайсет. Тя отблъсна болезнените спомени. - След това ме отведоха на човешко място, където ме държаха дрогирана и заключена. Знаете ли какво е убежище за луди хора? Лекарят, който направи от мен експеримент, им плати да ме задържат там, за да не мога да кажа на никого за Мерикъл или за това, което са правили под земята. Жената, която отговаряше за тази дупка, също работеше за Мерикъл. Това е нейната кръв, която току-що усети. Лекарят, който отговаря за вкарването ми в Мерикъл, също е мъртъв. Двама по-малко и още много други който трябва да бъдат хванати. Искам вашата помощ за намирането на останалите техници и лекари. Те трябва да платят за това, което са направили.
Той не каза нищо. Това я ядоса.
- Можех да се откажа и просто да умра. Аз отказах. Знаеш ли защо? Прекарвах всеки буден момент в мисълта за отмъщение. Те убиха мъжа, когото обичах. Той беше моето всичко. Той е мъртъв и те ще платят за това. Тя изръмжа ниско, побесняла. - Няма да си почина, докато всеки един от тях не умре. Не искам вашата помощ. Изисквам я. Вие му дължите същото. Ние сме тук, но той не е.
Голямата котка се протегна и свали шлема си. Дългата му черна коса й напомняше за мъжа, когото бе загубила, но котешките му, тъмносини очи се различаваха драстично от тъмнокафявите, които я преследваха. Той се намръщи, привидно неубеден.
- Искаш ли да опиша нашата клетка? Една мивка, тоалетна и подложка на пода. Без одеяла. Имахме маркуч за душ. Всички стаи, които видях, бяха еднакви. В далечния ъгъл имаха кабинет за медицински материяли, след линията на зоната за убиване. Те имаха механична система за веригите на стената. Звучи ли ти познато? Имаше постоянни инжекции и те играеха глупави игри, докато тестваха наркотиците си. Хранеха ви с леко изпечено месо на подноси, които те носеха, докато ви придържаха към стена. Тя понижи глас. - Бяха проведени експерименти за разплод с надеждата да създадете повече от вас чрез естествени раждания, тъй като те вече не можеха да използват сурогатни раждания. Аз бях там.