Той пребледня малко.
- Използваха ни един срещу друг. Знаеш колко прецакани биха могли да бъдат. Накараха ме да реша между това дали да направя нещо, което би наранило мъжа ми или да гледам как той ще бъде убит пред мен като наказание. Щях да направя и изтърпя всичко, за да го спася. Направих го. Тя се приближи и стисна ръкава на униформата му. - Тогава не разбрах играта им и те използваха решението ми, за да пречупят ума му. Той умря, виейки полудял. Сълзи се плъзнаха по бузите й. - Той помисли, че съм го предала. Това е последният спомен, който имам за мъжа, когото обичах. Те го убиха, но аз оцелях, за да видя този ден. Помогнете ми да намеря всеки последен гад, който беше там и ги накарайте да си платят.
- Джинкс? Беше досадната охрана на стената. - Какво, по дяволите, казва тя? Добре ли си? Махни се от нея.
Мъжа се движеше бавно и голямата му ръка в ръкавица покриваше нейната. Той не я принуди да го пусне, а вместо това просто я задържа.
- Как обичаш да те наричат?
Стягането в гърдите й отслабна. - Той ме наричаше Кенди.
- Ела с мен, Кенди. Вярвам ти. В безопасност си.
Тя пусна ризата му, но той я хвана, преплети пръстите им и бавно се обърна. Тя вървеше в крак с него, докато той я прекарваше през портите. Целият й страх и притеснение отпаднаха. За първи път се чувстваше в безопасност.
- Всичко е наред. Той огледа мъжете. - Някой да се обади по радиото и да каже на Медицинския, че сме на път за там. Обадете се на Джъстис и му кажете, че имаме ситуация. Той трябва да се срещне с мен там. Брийз също.
Тя рязко спря, мигновено уплашена. Той също спря и обърна глава.
- Не съм луда. Не ме дрогирайте отново. Тя измъкна ръката си от неговата, отдръпвайки се. - Не искам повече лекарства. Не искам повече заключени стаи и тишина.
- Спокойно. Той пусна шлема си на земята. - Искам само лекар да те прегледа. Те работят за нас. Той погледна тялото й. - Не изглеждаш добре. Правим го на всички входящи видове. Никой няма да те дрогира или нарани.
Кенди се почувства разкъсана. - Казвам ти истината. Не ме изпращайте обратно там. Аз не принадлежа на това място. Трябва да намеря тези, които са убили моя мъж и да ги накарам да платят.
- Ние ще направим това. Той се отпусна напред.
Тя обаче се отдръпна назад. Лекият звук на стъпка я предупреди и тя се завъртя, изръмжавайки на облеченият в черно офицер, който се промъкна зад нея. Тя реагира, когато той се опита да я хване за ръката. Рефлексите й бяха бавни, но тя изправи предмишницата си, удряйки ръката му. Трескаво търсеше място, където да избяга.
- Отстъпи! - изръмжа Джинкс. - Махни се от нея.
Човекът вдигна ръце, отскачайки назад. - Опитвах се да помогна.
- Недей. Кенди? Джинкс се опита да си върне вниманието й.
Тя се обърна настрани, за да може да ги види и двамата.
- Всичко е наред. Джинкс намали гласа си до успокояващ тон. - Давам ти думата си. Вярвам ти. Научила си това от него ли? Ръмженето? Ти си добра в това.
Тя кимна.
- Каза, че е бил от кучешкия вид, нали?
Тя отново кимна.
- Торент? Той беше повишил тона си. - Махни шлема си и ела тук. Бавно.
Тя видя движението с ръба на зрението си и наблюдава как един от другите офицери сваля шлема си. Беше от кучешкия вид, копринено черната му коса беше издърпана на опашка. Той се приближи предпазливо със синия си поглед, насочен към нея.
- Какво става? Не можах да чуя какво си казвате там. Бях твърде далеч и ти забрави отново да включиш микрофона на каската си.
Той й напомни за 927, с тази коса. Сълзи напълниха очите й, докато тя се взираше в него.
Той спря, тъмните му вежди се извиха. - Никой няма да ти навреди, малка женска.
- Женаска, тя не можеше да не се засмее. - Всъщност ми липсва да ме наричат така. Колко глупаво е това? Хората не използват нормално тези термини, освен ако не описват пола на човек. Радвам се да се запознаем, мъжо.
Ужасът по лицето му също беше почти комичен. Той погледна Джинкс, очевидно объркан. - Какво става?
- Какъв е протоколът, когато намерим един от нашите от Мерикъл?
Торент ахна, загледан в нея.
- Отговори - настоя Джинкс. - Къде е първото място, на което завеждаме един от нашите?
- Медицинския.
- Защо?
Торент хвърли поглед към Джинкс, а после към нея. - За да се провери тяхното здраве и да се види дали се нуждаят от медицинска помощ.
Джинкс направи още една крачка по-близо. - Говорих истината, Кенди. Той не лъже. Хайде да отидем там. Моля те, не се страхувай от нас. Никога не бихме наранили никой от нашите и ти си от част от тях. Разбираш ли?