Тя кимна.
Той се отпусна по-близо и протегна ръка. - Всичко ще бъде наред. Никой няма да те нарани или измами. Без измамни игри. Това е за хората. Ние не ги играем.
- Добре. Трудно беше да се довери на някого, но втренчена в котешките му очи, тя беше готова да опита.
Той дръпна ръката си, свали ръкавиците си и ги пусна на земята. Отново протегна ръка към нея и внимателно прокара пръсти през нейните. Кожата му се чувстваше топла на допир. Колеблива усмивка изви устните му. - Спокойно, жено. Всичко е наред.
- Не е нужно да се държите с мен като с бебе.
- Може би искам. Преживяла си много, но ще се оправиш. Обещавам ти това.
* * * * *
Хироу избра да слезе по стълбите, а не с асансьора до фоайето. Той беше твърде нетърпелив, за да изчака бавно движещата се машина. Имаше свободна вечер и планираше да се забавлява. Щеше да има танци и беше чул, че ще сервират ребра на бара. Стигна до първия етаж и спря, загледан в групата мъже, събрани на диваните. Някои изглеждаха направо ядосани. Той смени посоката.
- Какво става?
Дестъни беше първият, който проговори. Приматът от мъжки пол все още носеше работната си униформа. Беше очевидно, че току-що си е тръгнал оттам, съдейки по миризмата на Медицинския, която се отделяше от него. - Докараха жена. Просто разказвах на всички за това. Зашеметени сме.
- Една от жените е наранена? Лошо ли е? Новината алармира Хироу.
Дестъни се облегна на облегалката на диван, частично седнала на ръба. - Предполагам, че ще трябва да започна отначало. На предната порта се появи човешка жена. Джинкс и Торент я доведоха преди около час. Тя е с тегло под нормалното, най-бледият човек, който съм виждал, но от нейната история е разбираемо. Хората са я държали затворена в лудница. Това е болница за хора с психични заболявания.
- Кажи му важната част - подкани го Сноу.
Дестъни кимна. - Тя е човек, но е била отгледана като нас от Мерикъл. Не исках да повярвам, но трябваше да я чуете да ръмжи, когато взехме кръв. Тя звучи точно като една от нашите жени, когато изпитват болка. Слушах я как говори с Джъстис и Брийз, докато Док Триша я преглеждаше. Тази човешка жена им даде точни подробности за живота си в Мерикъл. Лекар я завел там, когато е била съвсем малко дете и я отгледали в килия с един от нашите мъже. От Кучешкия вид.
Хироу не чу нищо повече, докато кръвта му нахлуваше в ушите му, заличавайки звука. Реагирайки, преди да успее да помисли, той изръмжа и се блъсна във вратата, преди да разбере, че е излязъл от сградата. Той беше навън, бягайки към Медицинския.
Не може да бъде. Той пренебрегна тъпата болка, тласкайки тялото си извън пределите му, дори не си направи труда да провери за движение, когато се втурна на улицата. Някой му извика, но той не му обърна внимание. Сградата, в която се помещаваше Медицинския, се появи в полезрението му и той прескочи бордюра. Забави само защото автоматичните двойни врати не можеха да се отворят толкова бързо, колкото се движеше.
Пол, сестрата, се изправи от другата страна на рецепцията.
- Какво не е наред? Има ли спешен случай?
Той вдиша в секундата в която влезе, без да обръща внимание на мъжа. При него дойдоха познати аромати, само не този, който той търсеше.
- Хироу? Добре ли си? Какво не е наред? Пол излезе напред. - Някой наранен ли е? Ти ли си?
- Къде е женската?
- Док Триша? Тя говори с Джъстис и Брийз в кабинета си.
Хироу се завъртя надясно, като бързо тръгна по коридора към стаите за прегледи. Пол му извика, но той не си направи труда да му обърне внимание. Зави зад ъгъла и забеляза Джинкс и Торент, облегнати на стената срещу затворена врата. И двамата обърнаха глави, за да го зяпнат.
- Къде е човека?
Джинкс се отблъсна от стената. - Взема си душ. Предполагам, че си чул? Все още не можем да се съвземем от шока от това, но тя не лъже. Сигурни сме.
Той отново подуши. Можеше да усети непознат женски аромат, но не този, който търсеше. Пронизваща болка прободе гърдите му.
- Добре ли си? Джинкс го изучи. - Наистина си зачервен и задъхан. Трябва ли да извикам доктор Триша?
- Не.
- Добре. Е, този район е забранен. Не искаме никой да плаши женската. Тя е преживяла много. Брийз ще я заведе до общежитието на жените, щом новата жена приключи с душа и се облече. Те ще се държат с нея, сякаш е подарък.
Беше учтив намек за напускане. Той се обърна, чувството на загуба влоши болката в гърдите му. Можеше да си помисли, че е получил инфаркт, ако бе човек. Вероятно беше стресът от това да тичаш толкова силно и след това надеждата му да бъде прекъсната.
- Готово, извика женски глас. - Готова съм да тръгвам. Вратата се отвори.