Той затвори очи и не го усети, докато ударите продължаваха да идват. Кожата му се разцепи на места, собствената му кръв се разля. Няколко кости се счупиха. Нямаше значение. Той дори не се опита да се извие в опит да избегне веригата, тъй като го връхлиташе отново и отново. Той беше убил Кенди. Тя беше мъртва. Той също пожела смърт ...
~ ~ ~ ~ ~
- Това си ти, прошепна гласът на мъртвата жена.
Ревът избледня, зрението му се избистри и той се върна обратно към настоящето, за да се съсредоточи върху Кенди. Тя беше истинска и жива. Изплува още един спомен. Ароматът, който беше носила този ден и причината, поради която той се беше борил с тези вериги. Трябваше да се махне от нея. Той отдавна беше оплакал загубата й. Тя беше умряла този ден, независимо дали от веригата която бе я удрила по главата или не. Тя също го беше убила отвътре.
- Хироу? Джинкс направи няколко крачки към него, но спря. Той погледна жената с отворена уста. Хироу се обърна и избяга.
Той едва не събори Пол в бързането си да напусне Медицинския. Трябваше да излезе от сградата, далеч от нея. Тичаше, без да има предвид някаква дестинация, просто продължаваше, докато краката му не се предадоха. Падна на тревата. Паркът го заобиколаляше.
Една жена от Видовете се приближи и приклекна до него.
- Хироу? Какво не е наред?
- Остави ме на мира. Той не искаше да говори със Съншайн.
Нежна ръка го погали по косата. - Хироу?
Той стисна затворените си очи, докато лежеше проснат на тревата, задъхан. Щеше да стане, но беше изтощил тялото си в бягството си за цял живот. Поне така се чувстваше. Сега той имаше нов живот. Жената в Медицинския щеше да унищожи мъжа, в когото бе превърнал. Той не можеше да го позволи. Тя трябваше да е мъртва и погребана. Той я беше оставил в миналото си и тя трябваше да остане там.
Съншайн го подуши и легна за да се притисне до него. Тя обви ръка около гърба му. Те бяха приятели. Те дори споделяха секс от време на време.
- Тук съм. Каквото и да е проблема, не си сам.
Тя продължи да го гали по косата, като се притискаше отстрани на неговото тяло. Ако други видове бяха наблизо, те стояха настрана. Накрая си пое дъх, но отказа да я погледне. Не беше сигурен колко дълго остана там, но не беше дълго. Трябваше да стане.
- Благодаря ти. Той се търкулна, отделяйки ги. Огледа се, но не видя никой друг.
Съншайн се изправи, загрижеността й пролича, когато я погледна. - Можеш да говориш с мен за всичко.
- Не затова. Той стоеше. - Благодаря ти. Насочи се към мъжкото общежитие. Трябваше да напусне Хомеланд и да отиде в Резервата. Не можеше да бъде на същото място като Кенди.
Глава 3
- Той е жив. Кенди все още се олюляваше от шока, че го видя жив.
- Това ли е човека с когото си била отгледана?
Тя почти се срина, но мъжа от кучешкият вид, Торент, се хвърли напред и я сграбчи около кръста, като я взе в ръцете си. Той я занесе обратно в стаята за прегледи, която току-що беше напуснала и я постави на леглото. Той отдръпна ръцете си изпод нея. - Джинкс, извикай доктор Триша. Тя е по-бяла от чаршафите.
- По дяволите - измърмори Джинкс и се втурна по коридора.
Торент я хвана за ръката. - Погледни ме.
Тя го направи.
- Хироу е мъжът, за когото си си мислила, че е умрял?
- Той е жив.
Тя осъзна, че беше казала това и преди. Просто беше твърде невероятно. Кристофър Чазел я беше посетил веднъж, след като я изпрати при Пени. Той седеше на един стол до леглото, където я държаха завързана с прикачени към нея машини, докато тя се лекуваше от нараняването на главата си. Той й каза със студен глас, че лично е убил 927. Това не я изненада. Знаеше, че може да убива. Виждала го е да го прави и преди. Но той я беше излъгал.
927 беше жив и мъжете от кучешкия и котешкия вид го бяха нарекли Хироу. Тя остави това да потъне и след това дръпна ръката си от Торент. Опита се да седне. Трябваше да намери 927. Защо ме остави? Защо избяга така? Разкъса я.
- Не! Торент я избута. - Остани долу.
- Трябва да тръгна след него. Трябва да го намеря.
- Той излетя като прилеп от ада. Не мисля, че иска да те види.
- Трябва да го видя. Тя се блъскаше в ръцете на мъжа и дори се опита да го ритне силно в бедрото. Той изръмжа и се отдръпна.
Тя се търкулна от другата страна на леглото и грабна първото нещо, което можа. Това беше кана. - Мърдай.
Той я зяпна. - Или какво? Ще ме набиеш с пластмасова кана за вода?
- Трябва да го намеря! Обзе я чувство на отчаяние.
Съчувствие смекчи чертите му. - Разбирам. И двамата изглеждахте дълбоко зашеметени. Вероятно просто трябва да събере емоциите си.