- Трябва да го намеря сега! Тя отказа да отстъпи. 927 беше жив и тя трябваше да стигне до него. Спусна каната обратно на масата и прикри емоциите си. - Не се чувствам толкова добре. Можеш ли да ми донесеш мокра кърпа? Тя се облегна на леглото и вдигна ръка към лицето си. - Мисля, че ще припадна.
Той се завъртя и пристъпи към банята, за да направи това, което тя бе поискала. - Легни долу.
Тя се втурна напред, след като той се отдръпна от пътя й. Вратата остана отворена и Кенди се втурна през нея. Никой не се опита да я спре, докато стигна до района с бюра и дълъг плот. Док Триша, Джинкс и жената от кучешкия вид излязоха от кабинета от другата страна на стаята. Всички те изглеждаха изненадани и объркани. Тежки ботуши, удрящи се в пода, звучаха от посоката, която току-що беше избягала. Появи се Торент, след като бе осъзнал нейната хитрост.
Тя се завъртя и се блъсна в двойните стъклени врати. Започнаха да се отварят и тя се опита отново да се натъпче между разделящтите се врати, извивайки тялото си. Изскочи на тротоара. Имаше сгради и улица. Стигна до пътя, трескаво търсейки 927. Подуши, но обонянието й не беше достатъчно добро, за да й помогне. Това беше един недостатък, който 927 никога не бе успял да поправи. Той се беше опитал, но сетивата й не бяха като неговите.
Мъж от котешкия вид идващ по тротоара се обърна. Изглеждаше изненадан, когато я забеляза. Тя изви глава, гледайки в другата посока. Дървета - много от тях. Това е мястото, където ще отида. Тя чу Торент зад себе си.
- Спокойно, Кенди. Ще го намерим. Не ме карай да те грабвам. Страхувам се, че ще те нараня. Върни се.
- Не я пипай, изръмжа жената от кучешкия вид. - Кенди, всичко ще бъде наред. Хироу или 927, както го познаваш, вероятно просто е изплашен малко. Аз лично ще проследя неговия задник и ще го доведа тук, ако искаш да го видиш. Просто се върни вътре.
Нямаше коли. Тя изтича на пътя. Когато босите й крака удариха настилката, тя не се интересуваше от леката болка. Беше фокусирана върху тези дървета. Винаги е искал да ги види. Часовете, които тя прекарваше, за да му ги описва, когато бяха деца, щяха да означават нещо за него. Те я преследваха и тя беше повече от наясно, че могат лесно да я хванат. Всички видове бяха по-бързи от хората, но й позволиха да бяга, оставайки отзад.
Тя влезе в парк с голямо място покрито с вода. Имаше твърде много дървета и хълмове, за да се види всичко това. Спря, задъхана. Никой не я сграбчи, но тя ги чу да спират зад нея. Завъртя се. Докторката не беше с тях, но тя пренебрегна Джинкс и Торент, умолявайки жената от кучешкия вид. - Подуши го. Проследи го за мен. Моля те? Тя би умолявала. - Той е тук. Знам го. Тя си спомни името на жената. - Моля те, Брийз?
Жената се поколеба, но кимна.
- Добре. Не трябва обаче да го проследявам. Тя бръкна в джоба си и извади мобилен телефон. Докосна екрана и го вдигна до ухото си. Минаха дълги секунди.
- Това е Брийз. Намерете Хироу за мен, сега. Тя направи пауза. - Това е важно. Направи го.
- Брийз - прошепна Джинкс. - Това може да не е добра идея. Не видя лицето му.
- Виждам нейното. Брийз пристъпи по-близо, поддържайки зрителен контакт с Кенди. - Всички ние носим мобилни телефони и можем да проследим всички при спешни случаи. Бих казала, че това е такъв. Отнема около минута. Ще го намерим за теб, ок?
- Благодаря ти.
- Аз се грижа за женските си, а ти сега си една от моите.
- По дяволите, Брийз. Торент понижи гласа си достатъчно, че можеше да прецени, че Кенди не го чува. - Той се измъкна оттам. Видях ярост и страх. Трябва да говорим с Хироу, преди да я заведем близо до него.
- Млъкни - отсече Брийз. - Бих разкъсала това проклето място, ако бях на нейно място. Тя го погледна. - Бих те разкъсала, ако се опиташ да ми попречиш да преследвам мъж, с когото съм била отгледана в една килия и открия, че е жив, след като ми е съобщено за смъртта му. Ти беще точно там, докато тя говореше за него. Тя е преминала през ада и само се надяваше да намери онези, които са взели него от нея. Тя е убила заради него. Искаш ли да бъдеш следващият?
Торент се намръщи.
- Сякаш бих й позволил да ми навреди. Тя е малко нещо.
- Жените са подли - изръмжа Брийз. - Ако не се страхуваш от нея, страхувай се от мен. Може да е с поднормено тегло и мършава, но аз не съм. Искаш ли да се сбием?
- Това е ирационално, избухна Джинкс. - Хироу вероятно се нуждае от време, за да обработи всичко това, а жената трябва да бъде хранена и наблюдавана. Чу Док Триша. Лекарят, който я е държал, не се е погрижил да се храни здравословно и с годините наркотици са я оставили в отслабено състояние.
Брийз протегна средния си пръст. - Кажи го на ръката ми. Аз ще намеря Хироу за моята жена. Той може да я храни и да й помогне да възвърне силите си. Тя би яла за него повече, отколкото заради един от нас. Тя го познава. Не ме интересува какво не е наред с него, той ще се справи.