- Брийз, държиш се така, сякаш тя е неговата полвин ...
- Къде е той? - отсече Брийз, обръщайки гръб на Джинкс, за да говори по телефона. Тя направи пауза, слушайки. - Добре. Той е? Точно сега? Това е едно голямо не. Разбираш ли ме? Ще използвам ранга си. Няма начин. Благодаря. Тя затвори и се изправи срещу Кенди.
Тя си пое дъх. - Намерихте ли го?
- Той се насочва към общежитието за мъже, за да си опакова багажа. Току-що се е обадил на Сигурност и казал, че иска да се върне в Резервата. Да тръгваме. Колко те е страх да видиш много от нашите мъже?
- Ще се изправя пред всичко, за да видя 927.
Брийз напъха телефона в джоба си. - Знам, че ще го направиш. Той предпочита да го наричат Хироу сега. Повтаряй си го в главата отново и отново. Мразим цифрите. Ок? Това ни напомня, че сме в Мерикъл и ти знаеш какви забавни моменти сме имали там. Брийз тръгна към нея. - Хайде. Ще отидем да го намерим заедно.
Кенди беше трогната, че жената беше толкова мила.
- Благодаря ти.
- Поставям се на твое място. Брийз погледна надолу и изруга. - Краката ти кървят. Имаш нужда от обувки. Къде, по дяволите, са тези с които си дошла?
- Те не ми пасваха. Откраднах ги от Пени.
- Лекарката, която си убила?
- Знаех, че ще ми трябват. Взех панталона й и намерих якето й в колата. Трябваше да сменя дрехите, в които ме държаха. Страхувах се, че хората ще се обадят в полицията, ако все още изглеждам като пациент. Не знаех как да карам, затова оставих колата там. Взех й чантата. Спомних си, че ще ми трябват пари. Тя имаше малко от тях.
- Горкичката. Сигурно е било ужасяващо да си там навън сама, но ти успя да дойдеш до нас. Ще намерим твоят мъж и ще го накараме да говори с теб, ок? Имаш ли нужда някой от мъжете, да те носи? Те ще го направят.
- Не ме боли.
- Обзалагам се, че не. И аз на твое място не бих изпитвала болка. Повдигни ги обаче и ме остави да се уверя, че не са зле. Ще се притеснявам в противен случай.
Това беше малка молба. Брийз беше загрижена за нейното здраве. Кенди направи каквото беше поискала, като отбеляза малък разрез на едната си пета и друга в област до големия си пръст.
- Незначителени са. Нямам защитни подложки на краката си с които ти си родена.
- Ще ги почистим и превържем при Хироу. Всички държим медицински комплекти в баните на домовете си. Да тръгваме. Ако започне да боли, кажи ми. Един от мъжете ще бъде повече от щастлив да те носи.
Кенди хвърли поглед към Торент и Джинкс. И двамата изглеждаха раздразнени в най-добрия случай, със сигурност не бяха щастливи.
Брийз се обърна и махна с ръка.
- Насам.
Кенди не се интересуваше дали мъжките са разстроени. Брийз я водеше до 927 г. Хироу. Трябваше да научи името му. Инстинкта й казваше, че може да се довери на жената от кучешкия вид. Тръгнаха по тротоара. Други се взираха, но тя знаеше, че те имат право. Вероятно не са виждали много хора. Досега бе срещала само Офицерите на портата и двама в Медицинския - жената лекар и мъжката медицинска сестра.
- Много хора ли живеят тук?
Брийз поклати глава.
- Само обвързани и няколко от най-доверените хора, които работят за нас. Срещна Пол. Той живее тук със съпругата си. Тя също е човек. Триша е обвързана с един от нашите мъже.
- Харесах ги.
- Те са добри хора и не приличат на техниците и лекарите в Мерикъл. По дяволите, Триша щеше да използва скалпела си, а Пол щеше да й помага, като ги държи. Те не обичат никого, който вреди на видовете.
- Защо използвате името Нови видове?
Брийз сви рамене.
- Как по-друг начин да се наричаме?
- Каква си ти. Кучешки.
- Тук има кучета, котки и примати. Искахме да бъде честно. Бяхме нови, тъй като светът не знаеше за нас. Новите видове изглеждаше подходящо и се вписваше. Гласувахме.
- Един от вас най-накрая е успял да излезе навън и се е върнал, за да спаси останалите? Някога си мечтаехме да направим това.
Брийз спря да ходи и Кенди спря също, загледана в другата жена.
- Не знаеш ли?
- Те не ми позволяваха достъп до много неща. Бях затворенa в една стая и през повечето време бях дрогирана.
- Появило се слух, че съществуваме и човешките власти изпратиха една от техните жени, на име Ели, да работи в Мерикъл. Тя измъкнала достатъчно доказателства, за да ги убеди, че сме истински. Те дойдоха и ни спасиха. Никой от нашите никога не е излязъл на повърхността, докато добрите хора не ни изведоха. Брийз възобнови ходенето. - Как научи, че сме освободени и живеем в Хомеланд?
- Един от персонала за почистване имаше малък преносим телевизор. Внасяше го понякога, когато миеше пода в стаята ми. Видях Джъстис Норт няколко пъти и той спомена, че Хомеланд е мястото, където хората му живеят на свобода. Знаех, че трябва да стигна до тук, но не знаех къде е. Предположих, че хората ще знаят това което аз не знам. Никой не изглеждаше загрижен, когато ги попитах къде е Хомеланд и как да стигна до тук. Шофьор на камион ми каза малко, но не исках да задавам твърде много въпроси, след като ме погледна по начин, по който се задействаха вътрешните ми аларми. Предвижвах се на стоп, тъй като се страхувах да отида в полицията за помощ. Убих човек, за да избягам и те също са хора.