Кенди остана до страната на Брийз, докато стигнаха висока сграда. Брийз спря.
- Това е общежитието за мъже. Готова ли си да го видиш? Не знам как ще реагира, но няма да избяга отново. Гласът й се задълбочи. - Залагам на това. Тя обърна глава. - Придържайте се близо, момчета.
- Това ще бъде лошо, избухна Джинкс. - Мога да го почуствам.
- Трябваше да му видиш лицето. Той беше побеснял по някаква причина, добави Торент. - Мисля, че първо трябва да влезем и да поговорим с него.
Кенди знаеше защо 927 реагира по този начин. Тя не каза нищо, в случай че те размислят и поискат да я държат далеч от него. Хироу. Хироу. Хироу. Тя продължаваше да повтаря това име в главата си.
- Моля - прошепна тя. - Заведи ме при Хироу. Чувствах се странно, когато изрекох новото име на глас.
Имаше поне дванадесет мъже в голямата обща стая седнали на дивани в формата на буквата П. Телевизора показваше хора в странни униформи, тичащи на поле с изрисувани линии. Мъжете спряха да говорят, застанаха неподвижно и се втренчиха, когато Джинкс използва карта, за да отвори предните врати. Брийз вдигна ръката си, като им махна, щом влязоха.
- Не ни обръщаите внимание. Седете си и се преструвайте, че не сме тук. Някой виждал ли е Хироу?
Мъж примат рязко насочи главата си към стълбите.
- Той влезе преди около минута, сякаш искаше да откъсне нечия глава. Не говореше, а само се качи по стълбите.
- Къде е апартамента му? Брийз се огледа. - Някой?
- Знам къде е - призна Джинкс. - Да тръгваме.
Асансьорът се движеше като охлюв, за да ги отведе до третия етаж. Отвори се и Джинкс ги поведе. Той спря пред врата, разположена по средата на коридора. Обърна се, намръщен към Брийз.
- Нека първо да вляза, за да проверя настроението му.
Брийз се приближи и постави двете си ръце върху гърдите на Джинкс, като леко го блъсна, за да го махне от пътя си. Тя сви юмрук и удари по вратата.
- Хироу? Това е Брийз. Отвори или ще избия вратата.
- Махай се. Познатото ръмжене дойде отвътре.
- Аз не съм се шегувам. Знам, че обикновено го правя, но не в момента - извика Брийз. - Искаш ли да си нараня крака? Не нося моите работни ботуши. Може да си счупя пръст на крака. Отвори.
927 изръмжа, когато рязко отвори вратата, показвайки зъбите си.
- Събирам багаж и трябва да хвана хеликоптер, който тръгва след двадесет минути за Резервата. Нямам време да говоря.
Опита се да затръшне вратата, но Брийз се придвижи по-бързо, изпъна ръце срещу затварящата се врата и бутна. Изненада 927 и той се отдръпна назад. Кенди се втурна напред в стаята, като погледът й се закова в него.
Той пребледня, когато я видя и устните му се притиснаха в плътна линия. Цветът се изцеди от тях, сякаш толкова много натиск изтласка кръвта им. Мускул на челюстта му трепна. Беше ядосан. Тя го погледна в очите и разбра как техниците и лекарите някога се бяха страхували от смразяващия поглед, който той можеше да даде.
Кенди облиза устни, тялото й трепереше. Той наистина беше жив. Тя забеляза други неща в него. Той се извисяваше над нея, като бе станал много по-висок, откакто го видя за последно. Младежкото му тяло беше узряло, добавяйки много мускули и обем. Той беше по-едър, отколкото и двамата някога са преполагали и изглеждаше толкова смъртоносен, колкото тя знаеше, че може да бъде. Кенди забеляза, когато ръцете му се стиснаха отстрани. Тя го беше виждала и преди. Той се бореше с желанието да атакува. Тя беше целта на тази ярост.
- Можем ли да останем сами? Тя не обърна глава, не искаше да откъсне поглед от ... Хироу.
- Не - твърдо заяви Брийз. - Но ни игнорирай. Ще бъдем тихи като мишки.
Това я разочарова, но тя нямаше време да спори. Мъжът, когото тя познаваше, не беше добър в задържането на темперамента си за дълго. Може да има само секунди, за да го успокои. Тя направи крачка по-близо, но устните му се отдръпнаха назад и той изръмжа, показвайки зъби. Това беше предупреждение.
- Хироу! Брийз изръмжа.
- Стой настрана от това, независимо от всичко. Моля те - прошепна Кенди. - Това е между него и мен. Тя се задържа неподвижна, опитвайки се да не се приближава отново до него. - Винаги сме били само ние. Тя насочи това към него. - Направих го, за да те спася. Щяха да те убият, ако откажех.