- От кучешкия или котешкия беше мъжа? Само един ли беше?
Тя си пое дъх и той зърна този мимолетен, тъжен поглед, който тя бързо изтри от чертите си.
- Котка. Мускулите на гърлото й се мъчеха за да може тя да преглътне. - Един път. Тя направи пауза. - За да докажа на Кристофър, че е безопасно. Той се закле, че съм твърде крехка, за да оцелея да бъда подложена на процеса с размножаването.
- О, мамка му - прошепна Брийз.
Сърцето му се чувстваше така, сякаш е стиснато в менгеме.
- Страда ли?
Сълзи се разляха по лицето й, но тя остана неподвижна. - Повече, отколкото можеш да си представиш. Гласът й се пречупи. - Но физически нищо над очакваните параметри. Това каза Евелин.
- Ами за това, че ти беше твърде млада? Трудно му беше да диша и той се чувстваше така, сякаш се задушаваше. Стягането в гърдите му се влоши. Трябваха му отговори.
- Предполагам, че ме смятаха за достатъчно възрастна. Евелин получи разрешение от борда да ме използва в експеримента с развъждането, но Кристофър каза, че първо ще те убие. Той отговаряше за теб. Закле, че ще ме накара да гледам как умираш. Не беше тайна, че всичко, което исках, беше да се върна в нашето пространство, да бъда с теб. Евелин дойде при мен с плана си да позволи на друг мъж да ме възседне. Тя каза, че Кристофър не може да навреди на един от нейните. В началото се борих. Тя накара техниката да ме върже и ми каза, че това ще спаси живота ти. Евелин чувстваше, че Кристофър ще ме изпрати при теб, след като докаже, че няма да бъда повредена от преживяването. Трябваше да направя избор и да играя тяхната игра. Евелин каза, че така или иначе, някой ще ме възседне. Бих могла да спомогна да те убият или да спра да се бия и да бъда отведена при котката. Не можех да рискувам живота ти. Никога.
Заболя го дълбоко. Опита се да мисли, да бъде рационален. Ами ако му бяха донесли жена и му кажеха, че ще наранят Кенди, ако той не се съобрази? Ами ако бяха заплашили живота й? Щеше ли да се чифтоса с друга? Дали въобще би било възможно? Тя обаче не беше мъж. Тя можеше да бъде взета независимо дали е била възбудена или не. Тя каза, че е страдала. Червата му се преобърнаха само като си представи друг мъж да я докосва.
- Нарани ли те? Трябваше да знае.
- Евелин първо ми направи инжекция. Кенди изправи глава, а ръцете й се обвиха защитно около средата на тялото й в прегръдка. - Това не ме нокаутира, но заглуши някои от емоциите ми. Плачех, а тя имаше проблем да накара мъжа да се съгласи. Той крачеше и ръмжеше, беше готов да поеме болка, вместо да ме принуждава. Знаеше, че и аз съм затворник, от времето, когато ми правеха кръвни тестове и беше наясно, че ме държат при теб. Той се държеше с мен, сякаш бях една от вашите жени.
- Трябваше да претърпи побой, вместо да те докосне. Той сви ръцете си в юмруци толкова силно, че костите сякаш се виждаха през кожата му, когато погледна надолу.
- Лекарството, което ми дадоха, влезе в действие и се почувствах странно, замаянa. Биеха го, защото той отказваше. Просто исках да свърши, но и двамата знаехме, че нямаше да стане, докато не получиха това, което искаха. Помолих мъжкия да спре да се бие. Трябваше да оцелеем. Мразиш ли ме за това? Не исках той да ме докосва, но не исках и той да бъде бит до смърт. Техниците бяха брутални и можеха да отидат твърде далеч, въпреки нарежданията. Това е ужасен начин да умреш.
Той изръмжа и се завъртя към прозореца. Не помогна, да не я гледа вече. Усещаше я отново в стаята, вътре в своето пространство.
- Той беше нежен и не помня много. Не искаше да ме нарани. Чувствах се толкова зле за него, колкото и аз самата. От устните й се разкъса ридание, болката й беше очевидна. - Никой не ме е насилвал. Просто исках всички да оцелеем. Затворих очите си и просто си мислех за теб, докато не ме върнаха в моето пространство. Измих се, за да премахна аромата му и докосването му. Изтърках кожата си, докато не се зачерви, но не беше така, сякаш често ни даваха сапун. Исках да ме заведат при теб. Направих това, което поискаха. Евелин каза, че можем да бъдем заедно. От нея излезе още едно ридание и в гласа й се чу болка. - Само че ти все пак го помириса върху мен. Изгуби разсъдъка си и превъртя.
Той се завъртя.
- Ти беше моя!
Тя кимна.
- Винаги. Тя направи една крачка по-близо. Брийз се опита да я задържи, като я стисна за ръката, но тя се дръпна. - Стой настрана от това. Моля те. Това е между него и мен.
Той погледна Брийз. Видя тъга в лицето й и разбиране за трагедията на миналото им. Тя задържа погледа му, сякаш преценяваше настроението му. Искаше уверения, че той няма да атакува. Той го знаеше, усещаше го.
- Никога не бих, закле се той.
Брийз се отръпна.
- Торент? Джинкс? В коридора, сега. Ще бъдем точно пред спуканата врата, но достатъчно близо, за да влезем тук, ако е необходимо.