- Досега. Жива съм.
- Радвам се.
- Ти никога не би навредил на жена.
Той затвори очи и стисна зъби. - Убивал съм жени.
Чу я рязко да си поема дъх. Тежестта от вината му беше нещо което щеше да носи до края на живота си. Кенди да е жива беше само с една вина по-малко, но имаше и други.
- Не ти вярвам.
Той срещна красивия й поглед.
- Някои от техниците ме откараха от Мерикъл на друго място. Беше много тъмно време в живота ми. Докараха ми човешка жена за експерименти за разплод. Главният лекар знаеше за нашето минало и реши, че ще я приема, тъй като съм бил отгледан с теб. Нараняваха я. Чувах нейните писъци от мястото, където ме държаха. Инжектираха й лекарства, които биха я направили по-плодородна и след това я доведоха при мен. Тя беше в истерия, нараняваше се, опитвайки се да се измъкне от мен, като блъскаше тялото си в решетките. Усетих чудовището, за което твърдяха, че съм. Той направи пауза. - Не го направих, защото мразех хората или тази жена. Счупих й врата.
Той се подготви, чакайки да види болното й изражение. Това обаче щеше да я освободи от него, научавайки истината. Тя не би искала да е близо до него.
- Не си искал тя да страда. Вместо това тя предложи съчувствие.
- Откъде знаеш това? Това го изненада. Дори други видове бяха предпазливи, задавайки му въпроси, когато научиха какво се е случило, след като е бил спасен с Тами. Те разбраха и му казаха да си прости, но Кенди трябваше да се ужаси. С нея се бяха отнасяли по-добре от един Вид, но по-лошо спрямо хората в Мерикъл.
- Познавам те. Никога не би отнел живот без причина.
Нейното доверие в него, вярата й го смириха. - Така или иначе щяха да я убият. Чувах ги как си говорят. Двама от мъжете планираха да я изнасилят, когато вече нямаха да имат нужда от нея. Те не вярваха, че лекарствата ще проработят, за да могат да ни развъждат успешно. Единият от тях беше болен в съзнанието си, хвалеше се за болката и унижението, които би й причинил. Не исках да добавям към болката й, като я карах да ме изтърпи първо. Страхувах се също, че лекарствата може да действат. Никое дете не трябва да бъде създадено и да трябва да се изправи срещу това, което те имаха впредвид да му направят. Направих го безболезнено и бързо. Той се бореше с гаденето. - Тогава ми доведоха още една. Направих същото с нея. Третата беше различна. Миришеше на вид и аз я оставих да живее, защото тя ме помоли. Говорихме и се надявах, че ще бъдем освободени. Нейната полвинка дойде на лов за нея.
- Споделил си секс с жена, която е принадлежала на друг мъж?
Това изглежда я шокира повече, отколкото той призна за живота, който бе отнел. Той поклати глава.
- Не. Успяхме да оцелеем, докато половинката на Тами ни намери.
Тишината между тях стана неудобна. Искаше да разбере какво се е случило с нея, след като е била отведена, но не беше сигурен, че може да се справи с отговорите, ако бяха твърде ужасни. Знаеше само, че тя е държана в лудница. Това бяха местата, в които държаха хора с умствени увреждания.
- Искаш ли да замина?
Той беше объркан и изгубен.
- Не знам какво искам.
Глава 4
Кенди знаеше, че трябва да си тръгне. Не беше добре дошла, но не можа да намери сила да си отиде. Мъжът, когото тя обичаше, стоеше на два метра и всичко, което искаше, беше да го прегърне. Това беше всичко, за което тя беше фантазирала, ако можеше да се върне назад във времето преди предполагаемата му смърт. Беше я поддържал силна, когато се чувстваше слаба, смела, когато беше ужасена и цяла, когато знаеше отвътре, че здравият й разум сякаш се счупва на милион парчета. Да отмъсти за загубата му беше мотивацията й да живее и да продължи да се бори.
- Убих. Той като че ли не й повярва. Изражението му беше на полвина намръщено и наполовина ядосано. - Така избягах. Докторката ме държеше заключена. Тя ме изведе от лудницата в гората, за да ме убие след смъртта на Кристофър. Вече не можеше да й плаща, за да ме държи в плен, затова й се наложи да се отърве от мен. Намушках я в гърдите. Може да си убил, за да спестиш страдание, но аз го направих за възмездие.
- Ти си убила?
Тя направи пауза, като му даде време да усвои тази информация. - Също така знаех, че шансът да ме хванат, преди да успея да открия Хомеланд, са по-високи, ако тя останеше жива. Щеше да има санитари, които да ме търсят. Но няма да лъжа. Чувствах се добре да я убия. Мразех я. Това беше предимно ярост. Можех да я заключа в багажника или да я вържа след първия път, когато я нараних, но тя заслужаваше да умре. Не чувствам вина.