Той все още не изглеждаше убеден, но не каза нищо повече, просто я изучи, погледът му бродеше нагоре-надолу по тялото й.
Тя погледна надолу, опитвайки се да види какво гледа. Беше отслабнала много. - През цялото време ме държаха силно дрогирана. Спах толкова дълго. Трудно е да се яде, когато дори не можеш да ходиш. Преди ми слагаха инжекции, но след това преминаха на хапчета, защото вените ми също не приемаха вече иглите добре. Първо се опитах да скрия хапчетата, без да знам, дали нямаше да се разболея.
- Ти си болна? Той не изглеждаше доволен от тази новина.
- Тялото ми стана пристрастено към наркотиците, които ми налагаха. Не разбрах защо се изпотявам, повръщам и треперя. Чувствах се толкова зле. По този начин те биха разбрали, че не ги вземам. Научих се да пия едно от техните хапчета и след това да пропускам следващото, докато успея да скрия болестта. Опитах се да избягам няколко пъти, след като съзнанието ми се проясни донякъде, но винаги ме хващаха. Не можех да мина покрай стените. Щяха да ме сложат отново на инжекции и щях да загубя повече време, докато не преминат обратно към хапчетата. Ще трябваше да започна отначало, за да намеря себе си отново.
- Видя ли доктор Триша?
- Да. Тя се усмихна. - Тя не смята, че има увреждане на вътрешните ми органи. Пуснаха тестове. Сигурна съм, че съм добре, но тя иска да изчака да получи повече резултати. Притеснява се, защото не знае кои лекарства са ми давали и се опитва да определи какво са ми направили наркотиците, тъй като бях на тях толкова дълго.
Той пристъпи по-близо.
- Нахраниха ли те в Медицинския?
- Да.
- Още ли си гладна? Той погледна кухнята си. - Имам храна тук. Бих могъл да ти направя нещо. Научих се как да готвя.
Това беше забележително. - Наистина ли?
Той кимна, сякаш размишляваше върху нещо. - През цялото ли време беше заключена?
- Да. Това беше стая около една четвърт от този размер. Само легло и един малък прозорец с решетки. Стъклото не се отворяше. Тя погледна дивана му. - Мога ли да седна?
- Разбира се.
Това беше добре, защото беше емоционално и физически изтощена, но нямаше да му признае това. Не искаше да му напомня колко по-слаба беше в сравнение с него в този момент. Достатъчно лошо беше да си човек. Тя седна и го погледна.
- Имаше малка баня с душ кабина, мивка и тоалетна. Не ме пускаха от тази стая, освен ако лекарката, който ме задържа там, не пожелаеше да ме види в кабинета си. Мисля, че Пени се страхуваше, че ще говоря с хората, ако ми позволи да имам достъп до други пациенти и персонал. Всеки, който започваше да задава въпроси за мен, беше пренасочван на друго място.
- Сама ли беше? Част от напрежението отслабна от тялото му.
- Виждах хора само когато влизаха да ме хранят или да ми дават успокоителни. Имаше и чистачка. Почистваше пода веднъж седмично и сменяше чаршафите през ден. Те й казаха да не говори с мен и я изпращаха само след като ме дрогираха. Аз се престорувах, че спя или щяха да я накарат да ми смени спалното бельо, докато се къпя. Един от санитарите щеше да пази вратата на банята, за да се увери, че не мога да говоря с нея.
- Наблюдавали са те как се къпеш?
Тя кимна.
- Да. Иска ми се да можех да се изплъзна по канализацията, за да избягам, но всъщност те се държаха така, сякаш е възможно.
Мускул на челюстта му се сви.
- Мъжки пазачи?
- Да.
Той изръмжа.
- Злоупотребяваха ли с теб?
Тя знаеше това, което той наистина искаше да знае.
- Не съм била карана да споделям секс насила.
- Разреши ли… - Той запечата устни.
- Позволих ли с желание някой да ми се качи? Не, аз бях само ... Дойде нейният ред да млъкне, борейки се да намери правилните думи. Ситуацията не беше насилствена, тъй като тя се беше съгласила да сподели секс с котката, но не искаше да го прави. - Само тогава веднъж в Мерикъл.
Той седна на един стол, който беше далеч от нея.
- Това е добре.
- Да. Знаеше какво има предвид. Нейният ад не беше включвал физическо насилие. Само тишина, сън и борба с наркоманията. Тя го погледна с копнеж, където той се изтегна на стола. Искаше да отиде и да се свие в скута му и да го притисне. Някои от най-хубавите й спомени бяха от това, че е в неговите обятия. Той не би я посрещнал добре сега.
Хироу забеляза начина, по който тя го погледна.
- Не бива да обсъждаме това, ако те натъжава.
- Коя ме замени?