- По-скоро съм като теб, отколкото като човек. Означава ли това, че съм Вид?
- Да. Това е така. Знаеш ли какво бих казала на друга жена от Видовете?
- Какво?
- Бори се за това, което искаш. Той е твоят мъж, нали? Упорит, глупав, но твой. Изпитваш вина за котката в Мерикъл. Направихме каквото трябва, за да оцелеем. Това е факт от живота и ние все още сме тук, защото сме силни. Спри да се чувстваш така, сякаш му дължиш подчинение и отдаване. Той трябва да целува задника ти и да ти благодари, че си му спасила живота. Не забравяй това и му го напомни. Тя направи пауза. - Мъжете имат своята физическа сила като предимство, но ние сме по-умни и хитри, за да се справим с тях по други начини.
Кенди оцени съвета.
- Не мога да го накарам да ме слуша, ако няма да е близо до мен.
- Той няма да отиде в Резервата.
- Какво е това?
- Няма значение, тъй като той няма да отиде. Подрязах крилата му. Никой пилот няма да го отведе там. Тя се ухили. - Хироу няма да напусне Хомеланд.
- Той иска да ме отведеш.
- Няма да те вдигна и да те занеса ритаща и крещяща до общежитието на жените. Ще сритаме задниците на мъжете ако се опитат. Искаш ли да си тръгнеш?
- Не. Искам да остана близо до него.
Брийз се ухили.
- Покажи му ада. Тя погледна тялото на Кенди. - Трябва да напълнееш много, но не мога да го видя да те изрита от леглото си. Разбираш ли?
- Не.
Брийз се намръщи.
- Споделила си секс само веднъж. Забравих за това. Не исках да подслушвам, но кучешкият слух е добър. Добре, остани гола. Той е мъж със силни чувства към теб. За останалото ще се погрижи природата.
- Той дори няма да ми позволи да го докосна. Тя не беше против идеята. Всъщност тя искаше той да сподели секс с нея.
- Бъди гола и той ще бъде този, който ще направи първата крачка да те докосне.
- Вероятно ще си тръгне отново.
- Може би.
- Той има жена. Разкъса я, като каза тези думи.
- Не, той няма. Брийз се наведе и я хвана за ръката. - Ти си била част от експеримент за размножаване, затова може да знаеш, че жените видове са били водени от мъжки на мъжки с надеждата да забременеем. Понякога първо те дрогирваха мъжете. Това ги правеше насилствени и неспособни да мислят. Притеснявахме се дали ще оцелеем, ако бъдем чифтосани, когато те бяха в това състояние и а някои от нас бяха тежко ранени.
- Толкова съжалявам.
Брийз стисна и след това пусна ръката й.
- Те не бяха виновни. Причината бяха наркотиците които ги караха приемат. Те не си спомняха действията си, когато са били в това състояние и това беше добре за всички нас. Някои от нашите жени избягват тези, с които са споделяли секс по време на наркотиците. Жена няма да каже на мъж, че веднъж я е наранил, защото те биха се разкъсали по начина, по който го прави твоят Хироу, защото той ти е навредил с тази верига, но те биха били много по-лоши. Те не просто ни удряха. Не искаме да страдат. Някои от нашите жени биха споделили секс с един от онези мъже от нейното минало, за да си изградят нови добри спомени с надеждата да отменят лошите. Имахме добри и лоши преживявания с тях и затова имаме проблеми в намирането на абсолютно доверие в мъжете Нови видове. Опитваме се обаче. Правим това, като споделяме секс с различни мъже, но не се сближаваме с нито един от тях. Засега обаче избягваме обвързването с нашите мъже. Аз бих знаела дали някоя от моите жени е сериозна по отношение на мъжки вид. Би било невъзможно да се скрие.
- Той може да изпитва чувства към жена.
- Няма жена, която той постоянно да е виждал. Няма връзка. Брийз стоеше. - Току-що излезе от душа. Чух как водата спря. Той би могъл да ни чуе сега. Тя намигна. - Оставям офицера в коридора, тъй като няколко вида се притесняват за твоята безопасност и неговия разум. Казах им, че няма да те нарани и ти със сигурност не си шпионин. Тя се засмя. - Но добре дошла в НСО. Ние сме шумна, добронамерена група. Тя понижи глас. - Хвърли го в ада и не се отказвай. Побързай преди да се облече. Току-що отвори гардероба си.
Брийз си замина, а Кенди застана и колебливо тръгна към затворената врата. Може ли да е толкова просто? Искаше й се да е така, но не криеше голяма надежда. Нужно беше смелост да отвори вратата, но тя го направи, като влезе в спалнята му.
Гледката на почти голия Хироу остави устата й суха. Той имаше много мускули и наистина се беше променил много от младостта им. Гърдите му бяха по-широки, раменете му също и имаше много по-тъмна кожа. Слънцето му беше придало златист оттенък, който изглеждаше наистина добре. Кърпата, увита около кръста му, беше ниско поставена, разкривайки повече мускули, разпръснати от гръдния му кош до върха на тази кърпа.