В очите му блеснаха сълзи, но той бързо ги примигна.
- Бяхме млади.
- Като години може би, но там израснахме бързо. Те не се отнасяха към нас като към деца.
Той си пое дълбок, неуверен дъх.
- Не знам как да преодолея това.
Проблясна спомен, когато бяха деца. Той изтърпя побой, когато я откараха за медицински преглед. Помисли, че ще я наранят и се беше борил да я предпази от техниците. Тя се върна в тяхното пространство и за първи път той беше прикован към стената. Той дори не погледна към нея, а само изръмжа.
Опита да я захапе със зъбите си, когато тя направи опит да го прегърне, изръмжавайки й за да мине през линията на зоната за убиване на пода, където принадлежаха хората. Дори след като го пуснаха, той отказа да се приближи до нея. Спа на пода, вместо да сподели рогозката им. Той не бе говорил с нея. Тя бе плакала и молила, но нищо не бе проработило. Тогава в отчаянието си тя бе измислила план. План, който може да проработи и днес, както тогава.
Хироу просто се нуждаеше от пространство. Не можеше да мисли, докато Кенди беше в дома му. Тя беше отказала да напусне, така че той трябваше. Единственият проблем беше, че тя блокираше вратата. Той отказаше да я докосне. Би било твърде много и той не можеше да се справи. Не точно в този момент.
- Защо не отидеш в банята и да се облечеш? Погледът й се спусна надолу по тялото му. - Твърде тежко е да стоиш пред мен така разсъблечен, когато не мога да те докосна.
Той забеляза начина, по който тя го погледна и се бореше с естествения отговори на тялото си. Само мисълта за секс му напомняше, че се бе отдала на друг мъж. Това беше вкоренено в съзнанието му, изгорено там от годините на болка, която беше изтърпял от него. По-скоро щеше да понесе хиляди побои, отколкото да я накара да влезе в килията им с вонята на друг мъж по нея. Да знае, че някой друг я е целунал и я оголил, бе убило сексуалното му влечение. Той изръмжа, гневът му бързо се надигна. Можеше да се справи с гнева по-добре от болката.
Той се наведе и грабна дънките си. Дори се сети да измъкне риза от гардероба. Нахлу в банята и заключи вратата, нуждаейки се от преграда срещу нея. Той беше забравил бельото, но нямаше значение. Облече се, действията му бяха твърди и резки. Стоеше там, когато приключи, още не желаеше да се изправи срещу нея. Спря за известно време, като си изми лицето и зъбите. Дори взе гребен, за да разчеше всички заплетени кичури на мократа си коса.
Отключи вратата, пое дълбоко въздух. Трябваше да я накара да разбере, че му трябва време да помисли. Беше позволила на мъж да я възседне, мислейки си, че спасява живота му. Просто трябваше да обработи тази информация в съзнанието си по-дълго, за да може болката да се притъпи малко. Беше твърде свежо. Той излезе и погледна към вратата, където реши, че тя ще бъде. Тя беше там, но пълен шок се заби в него.
Заетите й дрехи от Медицинския бяха на купчина в краката й. Краката й бяха голи чак до средата на бедрото й, където една от изкараните му ризи сега покриваше тялото й. Ръцете й бяха над главата, изпънати високо. Едва забеляза, че ризата му зееше отворена отстрани където се разкриваше много кожа от бедрата й нагоре. Тогава той забеляза защо ръцете й са вдигнати. Тя беше използвала два от коланите му, за да закрепи китките си, а краищата им бяха застопорени в горната част на вратата.
- Какво… Той дори не можеше да разбере защо тя би направила това.
- Ти нямаш вериги, но аз все пак съм завързана по същия начин. Те са достатъчно дебели, така че наистина трябваше да натисна, за да се затвори вратата. Те наистина са застопорени. Тя сгъна малко коленете си и висна на коланите, когато краката й се отделиха от пода. - Няма да отида никъде, освен ако не ме освободиш.
- Защо би направила това? Това го развълнува. Тя съзнателно се бе завързала сама.
- Това проработи и преди.
- За какво говориш?
- Оковах се с вериги за стената. Помниш ли? Мислех да се вържа за леглото ти този път, но реших, че ще ме оставиш там. Не можеш да излезеш от тази стая, освен ако не ме докоснеш.
- О, по дяволите. Той изръмжа, направи няколко крачки напред, но после спря.
Тя се усмихна.
- Имаше същото изумено и ужасено изражение на лицето си, когато се събуди на пода и установи, че съм се оковала във веригата така, както ти беше.
- Трябваше да се обадя на техниците, за да отключат ограничителите. Той си спомни. - Трябваше да те оставя там. Никой не иска да бъде прикован към стена.