- Спомняш ли си какво направи, когато се събуди, след като за първи път те вкараха в килията ми?
- Плаках - измърмори тя. - Знаех, че майка ми е мъртва и Кристофър ми я беше отнел. Той ме изостави в студената стая и знаех, че никога няма да ме пусне да изляза. Дори не мислех, че ще го видя отново.
Той спусна брадичката си, като я подпря върху главата й. Тя се побираше там, както винаги.
- Нарани ми ушите с цялото това ридаене. Притисна се малко по-близо. - Погледна нагоре и ме видя приклекнал в ъгъла. Той се усмихна на спомена. - Вярвах, че ще започнеш да крещиш или ще издаваш по-силни звуци, но не го направи. Ти просто изпълзя от постелката ми точно до мен. Мислех, че можеш да атакуваш и се напрегнах, подготвен да те нокаутирам, тъй като ми беше казано, че не мога да те нараня. Вместо това ме обгърна с ръцете си. Държеше ме толкова здраво.
Тя обърна малко лицето си, притискайки буза към гърдите му и го притисна. - Ти ми позволи. Дори ме върна на постелката и се сви до мен. На мен ми беше студено, а на теб ти беше топло.
- Имала си нужда от мен.
- Винаги съм имала нужда от теб и винаги ще имам нужда.
Спря да натиска юмруците си към вратата, отваряйки ръцете си. Той колебливо ги постави на кръста й. Кожата й, където беше гола, се чувстваше хладна при допира му.
- Ти беше единствената ми слабост, призна той.
- Никога не съм искал да бъда. Ти винаги беше най-голямата ми сила.
Той затегна хватката си точно над бедрата й и отстъпи малко назад, така че телата им вече не бяха притиснати. Отвори очи, поглеждайки я надолу.
- Ще те вдигна, за да сваля натиска от коланите. Измъкни ги. Не прави това отново. Слушаш ли ме въобще някога? Никой не иска да бъде прикован до стена.
- Ще го правя отново и отново, докато спреш да избягваш да ме докосваш.
- Какво ще правя с теб? Тя го караше да чувства толкова много неща наведнъж. Чувство на безсилие, раздразнение, болка, но и добри неща. Забавление, топлина и необходимост да се доближи до нея и да я задържи там.
- Всичко, което искаш. Тя примигна със сълзи. - Винаги съм бил твоя и нищо никога не може да промени това.
Той я вдигна и гневът му се появи. Изръмжа. Тя не трепна при внезапния му изблик. Просто го гледаше така, сякаш нямаше от какво да се страхува.
- Би трябвало да тежиш повече. Това го вбеси. Чувстваше я толкова крехка. Той я вдигна по-високо и коригира задържането си, обвивайки едната си ръка изцяло около кръста й, за да я закотви на място. Освободи другата си ръка за да разкъса стегнатия колан и да разхлаби хватката му. Червените следи на китките й там, където кожата на колана се бе вдлъбала, вероятно биха оставили синини.
- Глупава жена - изръмжа той. Той я освободи и се премести назад, пренасяйки я в леглото си. - Наранила си се.
Тя издърпа китките си от захвата му, преди той да успее да я остави върхуа матрака. Стресна го, когато краката й се издигнаха и се увиха около кръста му, когато тя обви ръцете си около врата му. Тя се вкопчи здраво в него.
Той свали лицето си и го зарови в гърлото ѝ. Вдъхна я. Ароматът не беше съвсем същият, но беше достатъчно познат, че не можеше да се отрече, че е неговата Кенди. Той просто стоеше там, държеше я и й позволяваше да го държи. Спомни си за първи път, когато претендира, че е негова ...
~ ~ ~ ~ ~
Вратата на килията се отвори и един от техниците избута Кенди в пространството им. Когато тя почти се спъна и падна, 927 се изстреля на краката си и изръмжа на човешкия мъж. Сълзи се стичаха по лицето на Кенди и той можеше да усети киселата миризма на нейната болка. Също така усети аромата на прясна кръв. Нейната.
Той изръмжа по-силно и яростно погледна техника. Мъжа изсумтя, дърпайки оръжието, за да не го атакува.
- Не съм я наранил. Д-р К е виновен, ако искаш да убиеш някого. Той затръшна вратата.
927 отиде при Кенди и я сграбчи около кръста. Той я вдигна и я заведе до постелката им. Седна и я сложи в скута си. Подуши, за да открие източника на нейната болка. Не отне много време. Той грабна ризата, която тя носеше и бутна материала нагоре по ръката й. Точно под китката й беше поставена превръзка и бялата марля беше напоена с яркочервена кръв.
- Какво ти направи д-р К?
Тя вдигна изпълнения си със сълзи поглед.
- Той взе кръв, защото смяташе, че може да не съм негова дъщеря. Ще направи тест за да види дали съм. Каза ужасни неща за майка ми.
Той забеляза натъртвания, които се образуваха по китката и горната част на ръката й.