- Билa ли си се?
- Той беше толкова лош и иглата ме нараняваше. Тя подуши. - Каза, че може да съм извънбрачно дете. Това би означавало, че нямам родители, откакто той уби майка ми.
Тя беше толкова малка и безобидна. Вбеси го, че д-р К бе толкова жесток с нея, но все пак той отново я затвори в килията с него. - Няма значение дали си с неговата кръв или не. Нямам родители. Наричат ме копеле. Той протегна ръка и нежно избърса сълзите й. - Това не ме кара да плача.
- Ти никога не плачеш. Тя обърна лицето си в гърдите му и обви ръце около кръста му, прегръщайки го здраво. - Ами ако съм копеле? Не принадлежа на никого.
Той подпря брадичка върху главата й и я притисна по-здраво към тялото си.
- Ти принадлежиш на мен. Той ни събра. Ще плача, ако те отнемат и никога не те върнат. Това ще ме нарани.
Тя спря да плаче и наклони глава, загледан в него.
- Наистина ли?
Той кимна.
- Да. Няма повече сълзи, Кенди. Грижа ме е за теб.
- Каза ми датата. Днес имам рожден ден. Сълзи отново нахлуха в очите й и се разляха по бузите. - Майка ми покани всички мои приятели на моето парти. Мислиш ли, че ме търсят?
- Не знам. Той отново избърса лицето й, мразейки да я види, че изпитва толкова силна болка. Концепцията да има приятели или парти беше чужда за него, но е имала значение за нея. - Не си сама. Тук съм.
- Нямаме торта и мама ми обеща, че ще ми купи куклата, която искам.
Той не знаеше какво означават тези неща. - Скоро ще ни нахранят и можеш да изядеш всичко.
- Не мога да ям толкова много. Бих се разболяла. Не искам да си гладен по-късно.
- Бих ти позволила, ако можеше. Той отметна косата от лицето й, изучавайки чертите й. Беше се превързал към нея, откакто я бяха вкарали в килията му. Той наистина държеше много на нея и щеше да му навреди, ако му я отнемат. - Ще се забавляваме. Той имаше идея. - Това е твоя рожден ден. Пей ми. Обичаш да правиш това. Ще се опитам да науча думите и да го направя с теб. Това ще те направи щастлива.
Усмивката й го стопли отвътре.
- Ти би направил това за мен? Тя обърна глава, за да погледне в камерата, а след това отново към него. - Те гледат. Не искаш те да видят това.
- Не ме интересува дали те знаят. Аз искам да бъдеш щастлива.
- Ти не си копеле, 927. Ти принадлежиш на мен.
Той се ухили.
- Точно така, Кенди. Ние сме си само двамата. Това го прави перфектно. Не позволявай да те наранят или да те разплачат отново.
- Няма.
Глава 5
Кенди се прилепи към Хироу и не го пускаше. Китките й пулсираха, но си струваше да бъде притисната към мъжа й, ръцете му да бъдат около нея. Усещането от горещия му дъх, който докосваше врата й, малко е погъделичка, но тя нямаше оплаквания. Посегна сляпо към косата му, като имаше нужда да прокара пръсти през тези копринени нишки. Бяха мокри, но на нея не й пукаше. Той изпъшка, когато тя го направи, като й даде по-добър достъп, когато наведе главата си към нея.
Времето никога не беше се движело достатъчно бързо в нейния опит, но тя изведнъж си пожела да спре. Искаше да се наслаждава на този момент завинаги. 927 беше жив и те бяха заедно. Изглеждаше твърде хубаво, за да е истина. Тя изпадна в паника. Ами ако все още беше в лудницата, изпитвайки някаква заблуда, предизвикана от наркотиците? Това се бе случвало и преди, когато я предозираха с медикаменти.
Тя зарови нокти в ризата му и сви юмрук по косата му. Той изръмжа предупредително и тя облекчи хватката си. 927 вдигна глава, намръщен от недоволство, тъмният му поглед също разкриваше озадачението му.
- Уверявам се, че си истински, призна тя. - Животът е толкова жесток. Една част от мен очаква да се събудя и да се озова все още заключена в тази стая.
Другата му ръка внезапно я притисна по дупето, като я притисна.
- Какво ти направиха?
- Няма значение. Нищо не е важно, освен това, да съм с теб. Моля те, остави ме да те държа. Моля те? Тя би молила, ако това е необходимо, за да успокои гордостта му. Гордостта нямаше значение, когато ставаше въпрос за него.
Той изви глава, хвърли поглед назад и след това седна на леглото. Измести я малко, така че тя беше здраво седнала в скута му. Кенди нагласи краката си, като ги задържа увити около кръста му и зарови лице в него. Тя го вдъхна, наслаждавайки се просто да бъде близо до него. Той беше солиден, едър, топъл и жив.
Едната му ръка се разхлаби около дупето й и тя се напрегна, притеснена, че ще се опита да ги раздалечи. Той не го направи. Вместо това посегна и я погали по косата която падаше по гърба й. Тя се отпусна. Той притисна главата й с буза.
- Ти си толкова деликатна. Страхувам се, че ще те нараня.
- Ще наддам на тегло, обеща тя. - Знам, че съм кокалестта, но съм здрава.