- Какво каза доктор Триша?
Той се тревожеше за нейното здраве. Това означаваше, че го е грижа.
- Тя не намери нищо тревожно, но аз съм с поднормено тегло. Каза да ям много, да се пека малко на слънце и да й кажа, ако имам проблеми.
- Каза, че е провела тестове.
- Всичко засега е наред.
- Кога ще се получат всички резултати от тестовете?
- Няколко дни.
Мълчанието му се проточи, но тя нямаше нищо против. Държеше я и я погали по косата, а пръстите му си играеха с кичурите й. Чувстваше се райски. Полека той започна да изследва други части от нея, прекарвайки длан по страните й, а след това надолу до бедрото й, обвивайки ръката си там, сякаш за да изпробва костите й.
- Добре съм, увери го тя.
- Трябва да те нахраня.
- Току-що ядох. Ще се разболея, ако слагам прекалено много храна в стомаха си, докато се приспособя към редовното хранене. Не съм свикнала.
Той изръмжа, недоволството му беше ясно. Пусна бедрото й и обгърна пръсти около горната част на ръката й, изследвайки рамото й от тази страна. Наистина й беше приятно, когато той свали ръката си и я плъзна между ризата и кожата й, прокарвайки длан по гръбнака й. Тя се изви в него, притискайки гърдите си по-плътно към неговите. Той замръзна и засмука рязко дъх.
- Внимателно - изгърмя той.
- Какво правя грешно?
- Нищо. Не се натискай срещу мен по този начин.
Тя вдигна глава,а той изправи гръб. Те се вгледаха един в друг.
- Защо не?
Той погледна надолу между тях към гърдите й и тихо изръмжа. - Станала си по-голема на едно място.
- Гърдите ми пораснаха.
Тя не изпитваше смущение. Беше 927. Той беше там за първи път, когато тя получи менструация. Той всъщност го знаеше преди тя…
~ ~ ~ ~ ~
927 я подуши и я обърна по гръб върху постелката им. Кенди си помисли, че е изгубил ума си, когато изведнъж се наведе напред. Той хвана краката й, раздели ги и бутна лицето си точно в личния й район. Подуши и след това се дръпна назад. Изглеждаше объркан, но се изправи и се обърна, за да се вгледа в камерата.
- Тя е наранена. Изпратете някого. Има кръв.
Евелин я изведе от килията и й обясни женския цикъл. Тя даде превръзки на Кенди и я върна на 927. Тя му повтори всичко, което й беше казано. 927 й помогна да разбере как трябва да се носят.
Кристофър влезе по-късно същата вечер. Той се ядоса и поиска тя да бъде отведена в друга килия. Заповедта му травмира Кенди. Тя се бореше с него. Просто искаше да легне с 927 на постелката им. Болеше я коремът и 927 я разсейваше, като си играеше с косата й.
Всеки месец след това тя трябваше да напуска килията, докато кървеше. Кристофър не позволи на 927 да бъде около нея през това време. Тя мразеше да бъде сама в стаята до него, но те се научиха да потупват по стените, за да се уверяват взаимно, че са добре.
С времето 927 започна да реагира странно на нейния цикъл. Той щеше да й каже, че е на път да започне, и след това да стои далеч от нея.
- Ела тук. Студено ми е. Прегърни ме - помоли тя.
Той поклати глава, завъртя тялото си до ъгъла и изръмжа.
- Какво не е наред?
- Те трябва да те отведът сега.
- Млъкни. Не искам да отида.
- Ти трябва.
- Защо?
Изглеждаше вбесен и се обърна.
- Това е причината.
Тя погледна смаяна в предната част на панталона му. Понякога ставаше твърд в тази област сутрин, издутината се забелязваше, но обикновено изчезваше, след като се изпиша. Беше следобед и те не се бяха събудили току-що.
- Това се случва, когато започнеш да мирише на кръв. Ароматът ти се променя и аз реагирам. Боли.
Евелин проведе нова дискусия с нея. Тя го повтори на 927. Това промени всичко. Те не позволиха на Кенди да се върне в килията, която тя споделяше с 927, освен по време, което те наричаха часове за посещение. Тя плачеше с кофи, че трябваше да спи без него. Той беше побеснял. Кристофър не искаше да рискува 927 да споделя секс с нея. Той каза, че са твърде млади и няма да го позволи. Техниците щяха да ги наблюдават и рядко им позволяваха да се докоснат.
Минаха три години до онзи съдбовен ден, когато Евелин се обърна към нея за развъдния експеримент. През това време тялото й се бе променило. Тя бе пораснала на гърди и имаше косми по тялото си. Кенди каза на 927 за това, но не успя да ги покаже, тъй като техниците щяха да се втурят и да я махнат от там, ако се опита да оголи тялото си ...
~ ~ ~ ~ ~
Кенди отдръпна ума си от спомените и се загледа в очите на 927. Накрая бяха сами и никой не можеше да ги спре да правят каквото си искат.
Той все още гледаше гърдите й. Тя спусна ръце, пускайки го и стисна горната част на ризата си, като я дръпна от тялото си излагайки гърдите си пред него. Облегна се малко назад в скута му, за да може той да види по-добре. Тя дори изви гръбнака си и избута раменете си назад.