- Това няма нищо общо с теб, честно отговори той. - Или ние.
Тя присви поглед.
- Знаеш ли защо избрах името си?
- Не.
- Един от психиатрите, обичаше да строи малки колички-играчки. Той каза, че те се наричат комплекти (китс). Имаше снимка на това как трябваха да изглеждат, след като всички части са събрани, но вътре в кутията, когато се отвори за първи път, има бъркотия от объркващи малки парченца. Тя се поколеба. - Така се чувствах. Бях като куп объркани парчета, съдържащи се в това тяло. Изглеждам цяла, но вътре не съм.
Той протегна ръка, за да я хване за рамото с жест на утеха.
Тя се отдръпна.
- Не ме съжалявай. Не го искам.
Той остави ръката му да падне.
- Аз не те съжалявам. Ти си една от най-силните жени, които познавам, Кит.
- Това е образ, който показвам отвън. Вътре съм бъркотия. Тя задържа погледа му. - Току-що ти казах нещо, което никога не съм споделяла с друг. И двамата страдаме от дълбока болка свързана с нашето минало. Сега можеш да ме нараниш, ако искаш да кажеш на другите какво съм ти казала. Не искам да ме виждат като слаба. Отвори се пред мен. Не бих предала твоето доверие. Кажи ми защо им позволяваш да те наричат Хироу и защо те боли.
Чувстваше се принуден да отговори.
- Единственият човек, за когото исках да бъда герой и да я спася, беше жена, която вярвах, че съм убил. По това време бях вбесен и изпитвах толкова дълбока болка, че исках да я нараня. Направих го. Задържа погледа й, без да отклонява своя. - Днес тя влезе в Хомеланд. Това е нейният аромат, който усещаш. Мерикъл ме бяха излъгали. Тя е оцеляла и просто е избягала от мястото, където са я държали заключена. Болката прониза гърдите му. - Дори я провалих по този начин. От известно време съм свободен, но тя все още е била в плен. Дори не я търсих.
Кит въздъхна. - Имаш чувства към нея. Работила ли е за Мерикъл? Няма да съдя.
- Тя е човек, но е била доведена там като дете от баща си. Той е убил майка й и тя е станала свидетел на това. Искаше да се увери, че тя няма да може да каже за него на други хора. Знаеше, че Мерикъл няма да го накаже за стореното. Тя беше отгледана с мен в нашата клетка, сякаш беше една от нас. Считах я за моя половинка, когато навършихме възрастта, когато започна нашето сексуално влечение, баща й я отне от мен и ни позволяваше да прекарваме малко време заедно под строго наблюдение. Болеше да изрече думите, но го направи. - Тя позволи на друг мъж да и се качи, преди да мога да я обевя за моя. Ето защо я нападнах.
- Защо би направила това? Не те ли искаше за полвинка?
- Така си помислих. Ето защо изгубих ума си. Днес разбрах, че са я накарали да приеме един от котешкия вид или иначе баща й щеше да ме убие, ако бях искал първо нея. Направила го е за да ме спаси.
- Защо си тук, а не с нея?
- Мразех я, че прие този мъж. Мразех себе си, защото мислех, че съм я убил. Умрях вътре в онзи ден. Сега разбирам, че е оцеляла, защо се е случило и не знам какво да правя. Просто изпитвам ярост към всичко. Всичко това ме направи това, което съм и най-накрая имах малко спокойствие. Вече го нямам. Искам изтръпването да се върне.
- Разбирам. Нещата обаче са се променили. Тя наведе глава. - Няма къде да избягаш от това. Няма криене от нещата, които трябва да почувстваш.
Тялото му стана твърдо, но Кит сякаш пренебрегна реакцията му или я прие за предупреждение.
- Тази жена има значение за теб и все още е така, иначе нямаше да страдаш толкова много. Счупен си, Хироу. Тя може да успее да събере парчетата, за да те направи цял. Кит пристъпи по-близо до задната врата. - Мъжът, когото обичах, е мъртъв. Няма надежда той да влезе в Хомеланд, за да ме потърси. Наблюдавах как се случва и видях нараненото му тяло. Отиди при нея, Хироу. Къде е тя?
- В дома ми. Оставих я на леглото си.
Кит протегна ръка, извади пропуска от джоба си и го плъзна. Тя натисна кода и рязко отвори вратата. - Отиди при нея, Хироу. Заслужи името си за това, което би трябвало да означава, вместо да се имъчваш с иронията от него.
- Защо казваш това?
Чертите й омекнаха.
- Искам да си щастлив. Това ще ми даде надежда, че един ден няма и аз да остана по този начин. Много си приличаме. Вкарай задника си в общежитието и се върни в апартамента си. Изправи се срещу тази жена и миналото си. Опитай се да имаш бъдеще. Ти каза, че тя е човек. Тя би могла да напусне Хомеланд, за да живее във външния свят, но и двамата знаем, че там няма да е в безопасност. Те са луди и някои биха я взели като цел заради това, че е имала връзка с нас. Спаси я сега.