Той все още се колебаеше.
- Страхувам се, че ще я нараня. Аз съм една бъркотия.
- Тя също е една бъркотия, ако е отгледана в Мерикъл. Тонът й се задълбочи. - Ти си куче, а не котенце. Отиди и я вземи. Мисля, че това е терминът. Ти не си страхливец. Ти ще оцелeeш. Тя също. Вие си принадлежите. Тръгвай.
Той се отблъсна от стената и пристъпи по-близо до Кит.
- Просто искам да бягам.
- Бях в дома ти. Три етажа нагоре е. Използвай стълбите. Това трябва да помогне за облекчаване на този порив. Не ме карай да ти влача задника там. Не съм вечеряла и съм пропуснала обяда си. Ти си голям мъж и ме превъзхождаш. Ще ме раздразниш ако трябва да използвам толкова много енергия, за да те изкача по тези стълби.
Той влезе вътре и се обърна.
- Аз ...
- Моля. Знам, че в момента не се чувстваш благодарен, но можеш да го кажеш по-късно. Тя се ухили. - Спри да се мотаeш тук. Жените мразят да ги карат да чакат. Тя затвори вратата в лицето му.
Той се обърна, загледан в коридора, водещ към задните стълби.
- По дяволите.
Глава 6
Кенди изми лицето си в мивката на банята на 927 и сложи ризата, която хвърли на пода, след като се опита да го съблазни за да се чифтоса с нея. Тя напусна спалнята и се загледа във вратата към коридора. Беше изкушаващо да излезе и да го потърси, но той не би искал да бъде намерен. Вече го беше доказал.
Тя се движеше из жилищното пространство, докосвайки нещата му. Нямаше много лични вещи, но на един рафт имаше снимка с него и една двойка. Мъжът беше голяма котка с груби черти, която държеше човешка жена близо до тялото си по притежателен начин. 927 стоеше на няколко метра от тях и всички се усмихваха. Около тях имаше много дървета.
Вратата отзад се отвори и тя се обърна, очаквайки Брийз или някой от мъжете, които я бяха придружили до апартамента на 927. Тя беше зашеметена, когато 927 пристъпи и я затвори, затваряйки се вътре с нея. Той се облегна на дървото, взирайки се в нея с мрачно изражение. Тя погледна тялото му, като видя няколко дупки на ризата му. Възможно беше да се е бил, но изглеждаше добре, просто беше ядосан.
- Това са Тами и Валиант, промърмори той. - Те са обвързани.
Тя осъзна, че все още държи рамката в ръцете си и погледна надолу, преди да я върне на рафта. - Предположих, че е негова.
- Току-що бях освободен, когато снимката беше направена. Те настояваха да имат една с мен, тъй като й бях спасил живота. Дадоха ми копие.
- Тя е тази, за която спомена? Тази, която не си убил?
- Да.
Тя искаше да се доближи до него, но остана неподвижна, в случай че той реши да напусне отново.
- Благодаря ти, че се върна.
- Това е моят дом.
Тя погледна ризата му.
- Какво стана?
Той погледна надолу, докосвайки една от дупките. Той въздъхна и повдигна брадичка, срещайки погледа й.
- Няма значение.
- За мен има. Брийз ли те накара да се върнеш?
- Не беше Брийз. Бих имал повече щети по дрехите си, ако някой се беше опитал да ме принуди да се върна, когато не съм искал. Щях да се бия. Това беше само за да ме задържи неподвижно, за да мога да чуя нейните думи.
- Тя?
- Приятел.
- Споделял ли си секс с нея?
Той се отблъсна от вратата и влезе в кухнята.
- Гладна ли си?
Тя трепна и болката я прободе. Той не го беше отрекъл. Просто беше сменил темата. Той трябва да си има причина.
- Не.
- Трябва да се опиташ да ядеш. Той отвори хладилника, надниквайки в него. - Бих могъл да ти направя сандвич.
- Важна ли е тя за теб? Имаш ли връзка с нея?
Той затръшна хладилника и я погледна яростно.
- Не питай. Не искаш да знаеш.
- Искам.
- Добре. Да, с Кит сме споделяли секс. Бил съм в дома й няколко пъти. Бях с няколко жени, докато все още бях в Мерикъл. Използваха ме в развъдни експерименти, след като ми казаха, че съм те убил. Кристофър едва не ме би до смърт като наказание и аз станах един от изпитателните обекти на Евелин. Тя ми доведе няколко женски видове и аз споделих секс с тях. Отказвах да гледам как някой друг умира, докато не ме преместиха и не доведоха онези хора, които бяха заловени. Убих ги, както ти казах.
Тогава Тами беше доведена в клетката ми и нейният партньор я проследи там. Освободих се в процеса. Споделял съм секс с други в Хомеланд и Резервата след като бях освободен.
Кенди трябваше да седне. Тя отстъпи до един стол и се срина в него. Ревността и болката я поразиха, като разбра, че толкова много жени са го докосвали, но тя също беше чула всичко, което беше й казал. Не беше искал да гледа как някой умира. Тя никога нямаше да забрави котешкия мъжки и побоя на който той бе подложен, преди да се съгласи да му позволи да я възседне. Той беше отказал да я вземе насила. Тя разбра.