- Това ли е отговорът, който искаше? 927 изръмжа. - Няма да лъжа.
Видя ярост в очите му, докато се взираше в тях от другата страна на стаята.
- Не искам да го правиш.
- Не. Искаш да те гледам как страдаш. Виждам твоята болка. Той сви юмруци отстрани, пристъпи няколко крачки и след това спря. Ноздрите му пламнаха. - Усещам го.
- Не искам да страдаш. Защо мислиш така?
Той се завъртя, крачейки из малките граници на кухненското пространство. Накрая удари шкаф, дървото се разцепи от силата му. Част от него се отчупи и удари плота, а след това и пода. Той изръмжа.
Кенди стана и се втурна напред. Ръката му кървяше.
- Наранен си.
Обърна глава, ръмжейки.
- Върни се.
Тя замръзна.
Той завъртя крана и сложи разкъсаната си кожа под течащата вода. Тя отстъпи малко назад, но след това пристъпи настрани, поставяйки тялото си между него и входната врата, в случай че той се опита отново да напусне. Беше готова да се хвърли пред него, за да го задържи там. Беше очевидно, че той не иска тя да го докосва, така че се съмняваше, че ще бъде готов да сложи ръцете си върху нея за да я махне от пътя си.
Той изключи водата и използва кърпа за съдове, за да увие ръката си.
- Не планирам да изкачам навън. Не е нужно да стоиш там.
Тя не отрече, че точно затова е избрала това място.
- Брийз каза, че в банята ти трябва да има медицински комплект. Искаш ли да го взема?
Той поклати глава.
- Защо би ти казала това?
- Тя видя краката ми.
Той се намръщи и се загледа в краката й.
- Какво?
- Нарязах ги, когато тичах след теб.
Той изръмжа.
- Не помирисах кръвта. Нека да видя.
- Добре съм.
Той се измъкна от кухнята. Тя се задържа, когато той хвана кръста й и просто я вдигна. Пристъпи към дивана и я пусна на него, хвана един от глезените й и го дръпна нагоре, за да проучи долната част на крака й.
- Мамка му. Вече не кърви, но трябва да се почисти. Ти не си от Видовете. Можеш лесно да получиш инфекции. Пусна го и посегна към другия й глезен, като го хвана в невредимата си ръка и го вдигна. - Имаш две порязвания. Остани на място. Не мърдай. Той я пусна, но след това я погледна, изражението му се стегна.
Тя проследи погледа му и разбра, че ризата с която беше облечена се беше измъкнала, когато той я пусна на дивана и повдигна краката й. Част от сърцевината й беше изложена. Устата му се сви в мрачна линия, когато тя вдигна поглед, за да види реакцията му. Той се задържа неподвижно, вниманието му беше съсредоточено там.
- Не искам да страдаш, мое кученце. Никога. Защо каза това?
Това го накара да реагира. Той се изви и влезе в спалнята. Тя се изправи малко и дръпна ризата си надолу. Той се върна бързо с бяла кутия с първа помощ и червен символ, отпечатан отгоре. Падна на колене, бутна масичката настрани и постави кутията върху нея. Отвори я, извади няколко предмета и след това сграбчи един от глезените й, повдигайки крака й.
- Това може да пари. Приготви се.
Тя кимна, гледайки го да използва зъбите си, за да откъсне ъгълче на пакетче, което той беше притиснал към устата си. Използва мокрия тампон, за да го втрие в порязанато място. Не беше приятно и той не беше нежен. Тя стисна зъби, но не издаде звук. Хироу наистина се увери, че е чисто, преди да спре и да наложи превръзка. Остави крака й от едната страна на бедрото си и посегна към другия й крак. Тя го вдигна за него.
Той погледна надолу между бедрата й и замръзна. Знаеше какво вижда той с разтворени бедра и повдигнат крак. Тя отново беше изложена, проблясвайки му гледката на своята сърцевина. Тя обмисляше да протегне ръка, за да задържи ризата на място, но реши да не го прави.
Той откъсна погледа си, почисти втория разрез и постави превръзка върху него. Разви кърпата за съдове от ръката си, изви тялото си настрани и погледна собственото си нараняване. Тя остана на мястото си, харесвайки, че той е само на няколко метра от него.
- Ще се преструваме, че ти не ме обвини, че искам да те нараня? Тя запази тона си мек.
- Да.
- Вярваш ли в това? Щеше да я нарани, ако го направи.
Той затвори кутията и направи на масата купчина от изхвърлените предмети по нея. Отказа да я погледне.
- Не искам да те разстройвам или ядосвам. Опитвам се да опозная мъжа, в когото си се превърнал. Това е всичко. Боя се, че вече не ме искаш и че друга жена е по-важна за теб от мен.
Той седна отново на петите си и я погледна. Беше ясно, че той замаскирва чертите си, за да скрие емоциите си.
- Не искам да говоря за това.
- Ние си казваме всичко.
- Веднъж го направихме. Вече не. Нещата се промениха.