Това заболя.
- Искаш ли да замина?
- Не знам. Ти си жива. Не знам как да реагирам или какво да мисля. Опитвам се да запазя спокойствие, но се чувствам силно неспокоен.
Той поне говореше с нея.
- Може би не бих се борила толкова силно, за да оцелея, ако знаех, че ще ти донеса толкова много болка, мое кученце.
Той се наведе.
- Не казвай това. И не ме наричай твоето кученце. Гневът се върна в гласа му.
Тя хвърли поглед към гърдите му. Гледката на загорялата му, гола кожа през разкъсванията на ризата му беше нещо добро, върху което да се съсредоточи.
- Ще си тръгна, ако само ти нося страдание. Тя вдигна крака, обърна се и се опита да слезе от дивана, без да го докосне.
Той протегна ръка и сложи отворената си длан върху корема й. Тя спря да се движи. Той не каза нищо, тъй като минаха дълги секунди. Тя харесваше топлината на ръката му там, загрявайки кожата й през тънкия материал на ризата.
- Никоя жена не би могла да заеме мястото ти.
Тя се осмели да го погледне и той й се видя тъжен. Тя се чувстваше по същия начин.
- Знаеш ли какво боли най-много?
- Какво? Той дръпна ръката си.
- Не че си споделял секс с други жени. Вярвал си, че съм избрала друг мъж вместо теб и че съм умряла. Да разбера, че вече не ме искаш. Сега съм нищо друго освен лоши спомени, които те карат да изпитваш ужасни чувства. Това ме разкъсва отвътре, Хироу. Името винаги щеше да й е чуждо, но тя го направи заради него. - Ще кажа на Брийз да те остави да отидеш до мястото ти в Резервата и ще остана далеч от полезрението ти. Обичам те с всичко, което съм, но няма да бъда егоист. Искам да ти дам мир. Забрави, че съм жива. Вече няма да съществувам за теб.
Тя слезе от дивана и тръгна към вратата. Щеше да помоли охраната отпред да я заведе до Брийз. Завъртя дръжката и отвори вратата, но превързана ръка внезапно се удари в дървото и дръжката беше изтръгната от хватката й. Вратата се затвори с трясък. Тя се обърна и надникна в Хироу. Очите му бяха страшни, а устните му бяха разтворени, показваха се зъби.
- Искам те. Това е проблема. Той изръмжа думите. - Губя контрол, когато става въпрос за теб. Караш ме да чувствам твърде много, Кенди. Винаги е било така. Веднъж исках да те убия заради друг мъж. Ти беше моя! Знаеш ли защо избягах от теб в спалнята си? Той не й даде време да попита. - Бях ужасен, че ще те нараня. Ти си слаба и болна. Не мога да те обладая. Това ме вбесява, че искам.
Той я искаше. Тя протегна ръка и го стисна за раменете.
- Няма да ме увредиш. Не съм болна.
- Глупости.
- Просто трябва да напълнея. Док Три...
- Добре. Слаба си. Чувствам те лесно чуплива в ръцете си. Пленничество прави това. Имаш нужда от време, за да станеш силна, преди да те заведа в леглото си. Ами ако те нараня? Имам достатъчно вина. Не мога повече.
- Каква вина?
Той се завъртя, пресичайки стаята. Прокара пръсти през косата си. Започна да крачи, стреляйки я гневно с погледи.
- Каква вина? Знам, че не си искал да ме нараниш с веригите си. Не вярвам, че щеше да ми счупиш врата, ако беше ме стигнал. Не искам да вярвам в това. Щеше да се спреш сам себе си за да не отнемеш живота ми, ако беше се освободил и стигнал до мен.
Той спря да крачи.
- Никога няма да разберем.
- Остави го. Аз го направих. Никога не съм те обвинявала за твоя гняв или болка. Никога.
- Как се чувстваш, като знаеш, че съм бил свободен, докато все още са те държали в плен? Имаме екип от работната група, който търси изгубените ни жени. Никой не те потърси. Никога не съм им казвал за теб, Кенди. Не споменах нищо пред НСО за човешкото дете, което беше отгледано с мен в тази клетка, защото не исках те да знаят, че съм причинил смъртта ти.
Някои неща започнаха да имат смисъл за нея.
- Мислел си, че съм мъртва и нямаше причина да го поставяш под съмнение. Отведоха ме от Мерикъл. Откъде можеше да знаеш?
- Аз те предадох. Това е, което правя. Разреши на друг да те обладае, за да ме спасиш и аз те нараних в замяна. Ти беше заключена, но никога не съм се опитвал да те спася. Ти си се справила сама, след като трябваше да убиваш, за да спечелиш свободата си. Искаше да те прегърна, когато се видяхме, но аз избягах. Сега предлагаш да стоиш далеч от полезрението ми, за да не изпитвам вина за всичкото време в което не съм успял да бъда такъв мъж, който ти заслужаваш.
Сърцето й се счупи.
- Сгреших. Това най-много ме боли. Никога не си ме разочаровал. Спри да мислиш по този начин. Тя тръгна след него. - Ти винаги си бил мъжът, за когото живея. Ти си причината да съм тук. Ти си целият ми свят, 927.
Тя се протегна, когато спря пред него и плъзна ръка по тила му, сграбчи шепа коса и дръпна. Той направи гримаса, но й позволи да го придърпа към себе си. С другата си ръка тя стисна ризата му отпред.