- Имам недостатаци, призна той.
- Ние вички ги имаме, нали така? Тами изсумтя. - Никой не е перфектен. Ти си от Видовете. Може да съм предубедена заради това колко много обичам Валиант, но вие, момчета, сте невероятни полвинки. Ти ще се грижеш за нейните нужди и ще направиш каквото можеш, за да си сигурен, че тя е щастлива. Това е най-доброто нещо, което можеш да направиш за нея, Хироу. Тя е преживяла чистия ад, така че сега можеш да й покажеш всички прекрасни неща от живота.
- Притеснявам се за нея. Тя е толкова крехка.
- Шоколадът е отговорът. Само като го гледам и качвам пет килограма. Виж дали тя също харесва чийзбургер с бекон и пържени картофи. Добави малко дресинг за картофките и тя ще има сланинки около тези кости за нула време. Влез в интернет и намери храни, за които казват, че не трябва да се ядат по време на диета и й ги давай.
- Мога да го направя.
- Знам, че можеш. Включи някои от човешките полвинки. Те ще ти помогнат с какво да я храниш и как да го готвиш.
- Обмислях да я заведа в Резервата. Надявам се да ми помогнеш да се грижа за нея.
Тами се поколеба.
- Мисля, че би било по-добре, ако засега я държиш в Хомеланд. След като ми разказа как тези задници са я държали на наркотици толкова много години, тя трябва да е близо до Медицинския. Триша е невероятен лекар и тя е там в момента. Освен това в близост до Хомеланд има няколко отлични болници, в случай че тя се нуждае от специалист. Триша може да ги накара да се консултират с нея и това е по-лесно да се направи, ако те действително могат сами да прегледат твоята Кенди. Това означава да я заведеш при тях. Летенето напред-назад би било трудно, ако в крайна сметка има някакви здравословни проблеми. Искам твоята Кенди да има най-доброто медицинско обслужване и знам, че и ти искаш това.
- Наистина, но съм загрижен, че няма да мога да се грижа за нея по начина, по който се нуждае.
- Ще се справиш добре. Старият Док Харис няма най-добрите маниери, а той е дежурен тук. Трябва ли да кажа повече, за да те убедя?
- Не. Ще трябва да го ударя, ако той я разстрои.
Тами се засмя.
- Той е добър лекар, но да, има нужда от много работа върху нещата, които излизат от устата му. Изговаря всичко, което му хрумне. Мисля, че тя ще се чувства по-сигурна, ако има толкова много Видове, които живеят в общежитието, след това, което е преживяла. Излагането й на жителите на Дивата зона може да е нещо, което искаш да направиш по-късно. Знаеш как някои от тях са по-малко социални. Отне им известно време, за да свикнат с мен, защото съм човек. Може да я видят по този начин, вместо като вид.
- Тя е една от нас. Ти също.
- Знам това. Някои от дивите видове наистина мразят хората. Те са далеч по-зле от другите видове. Валиант ми разказва истории за това как са се отнасяли с него, докато е бил в Мерикъл, което ме кара да искам да убивам хора. Държали са го в клетка за лъвове и персоналът го е гледал като някаква циркова атракция. Укрепи я, преди да я заведеш в Резервата. Искаш ароматът ти да бъде отпечатан по нея. Помага им да ни приемат, ако миришем точно като нашите полвинки.
Той затвори телефона с Тами и се почувства по-добре за всичко. Това правеха добрите приятели. Виждала го е в най-лошия момент, когато е била отвлечена и заключена с него. Вярата й, че той може да стане добър партньор на Кенди, помогна за някои от неговите притеснения.
Хироу се върна в стаята си. Почувства се добре при гледката на Кенди, спяща в леглото му. Той се наведе и свали обувките си. Беше си мечтал да може пак да я държи. Беше ад, когато я отнеха от него. Тя беше толкова част от него, колкото и един от крайниците му. Съблече скъсаната си риза и дори свали панталоните си, но облече чифт боксерки.
Той успя да не я събуди, докато се сви зад гърба й и обгърна кръста й с ръка. Устойчивото й, бавно дишане го уверяваше, че не сънува лоши сънища. Като деца бе имала много пъти такива, когато кошмарите я измъчваха. Била е свидетел на смъртта на майка си от собствения си баща. Обичала бе жената, която я е родила, винаги споделяйки истории за любов и смях.
Той обичаше Кенди. Животът му беше самотен, докато тя не влезе в килията му. Дотогава той не беше вярвал, че може да се научи да вярва на някого който e изцяло човек. Тя не беше като техниците. Дори да знаеше, че д-р К е баща й, не го беше разубедил да създаде дълбока връзка с нея. Сега тя беше жива и където й беше мястото.
Той спусна брадичка, за да се отпусне в горната част на главата на Кенди, а малкото й тяло идеално му пасваше. Вече не искаше да бяга от чувствата си или от нея и щеше да се увери, че това между тях ще се получи. Това беше новото им начало. Тя не беше освободена, когато той беше, но за разлика от него нямаше да се налага да се ориентира в този нов живот сама. Приятелите бяха страхотни и той ги оценяваше, но полвинката беше човек, с когото да прекара остатъка от живота си, споделяйки всеки момент. Нямаше съмнение, че Кенди е негова. Тя винаги е била негова.