— Просто започни отначало — каза инспектор Хюит, който изведнъж излезе от унеса си. — Искам да се уверя, че не сме пропуснали нищо.
Нима долавях саркастична нотка? Надявах се да не е така, защото наистина го харесвах, макар понякога да схващаше бавно.
— Госпожа Ингълби — Грейс — е имала афера с Рупърт Порсън. Рупърт ходел в Кълвърхаус от години, защото… Гордън Ингълби го снабдявал с марихуана. Това облекчавало болките му от детския паралич.
Инспекторът явно бе доловил колебанието ми.
— Не се притеснявай, че ще го издадеш — каза той. — Господин Ингълби беше напълно откровен с нас. Искам да чуя твоята версия.
— Рупърт и Грейс се уговорили да се видят на морето — продължих аз. — Робин ги видял заедно. По-късно пак се натъкнал на тях в гълъбарника. Рупърт му посегнал или нещо подобно, Робин паднал в отвора и си счупил врата. Нещастен случай, но момчето било мъртво. На Рупърт му хрумнало, след като се стъмни, Грейс да занесе тялото в Гибът Уд и да го провеси от някое дърво. Няколко души са виждали Робин да си играе с въже. Пак Рупърт измислил историята, че Робин разигравал сцената с Пънч и Джак Кеч — че я е гледал в кукления театър на морето. Историята за Пънч и обесения я знае всяко дете в Англия. Никой нямало да се усъмни, че Робин се е обесил случайно. Просто било твърде странно, за да не е истина. Като известен кукловод Рупърт не можел да си позволи да свържат името му по какъвто и да било начин със смъртта на дете. През онзи ден във фермата била само Грейс. Затова той я заплашил. Казал й, че ако реши, ще издрънка всичко на Гордън… извинете, искам да кажа, че ще уведоми Гордън за любовната си афера със съпругата му. Грейс щяла да изгуби и сина си, и съпруга си. Тя вече била почти полудяла от скръб и страх, затова сигурно му е било много лесно да я манипулира.
И тъй като е толкова дребничка, Грейс нахлузва гумените ботуши на Робин и отнесла тялото му в Гибът Уд. Забележително силна е за размерите си. Установих го, когато ме издърпа в нишата в гълъбарника след като провесила тялото на Робин на дървото, обула ботушите на краката му и се прибрала у дома по заобиколния път, боса.
Инспектор Хюит кимна и си записа нещо с микроскопичния си почерк.
— Лудата Мег намерила увисналото тяло и си помислила, че това е работа на Дявола. Вече ви дадох страницата от тетрадката си и сте видели рисунката й. Доста я бива, не сте ли съгласен?
— Хм — промърмори инспекторът. Започваше да придобива този лош навик от твърде честите си контакти с доктор Дарби.
— Затова се уплашила да го докосне и дори да каже на някого. Тялото на Робин висяло в гората, докато Дитер не го открил. Миналата събота, когато Мег видя куклата Джак с лицето на Робин, си помислила, че Дяволът е съживил мъртвото момче, смалил го е и го е изкарал на сцената, завързан за конци. Мег обаче има съвсем изкривена представа за времето. Личи си от рисунката й: обесеният на дървото Робин е онова, което е видяла преди пет години. А викарият, който сваля дрехите си в гората, е нещо, на което е станала свидетел миналия четвъртък.
Викарият почервеня като домат и прокара пръст по вътрешната страна на яката си.
— Ами да… разбирате ли…
— Знаех, че сте паднали, отче — прекъснах го аз. — Разбрах в мига, в който ви видях на гробището, деня, в който се запознахте с Ния и Рупърт, помните ли? Крачолът ви беше скъсан и целият бяхте с бели петна от варовития прах по пътя към Кълвърхаус. И бяхте изгубили велосипедната си щипка.
— Така е — потвърди викарият. — Крачолът ми се закачи на проклетата верига и се строполих в канавката.
— Което обяснява защо сте се скрили зад дърветата в Гибът Уд — за да си свалите дрехите — и да се опитате да ги почистите. Страхували сте се какво ще каже Синтия… извинете, госпожа Ричардсън. Сам го казахте в двора на църквата. Нещо, че Синтия ще ви изхвърли да спите на пода.
Викарият си замълча и ми се струва, че никога не му се бях възхищавала така, както в този момент.
— Защото сте ходили в Кълвърхаус поне веднъж седмично, откакто Робин умрял преди пет години, а Синтия — искам да кажа, госпожа Ричардсън — си е въобразила, че срещите ви с Грейс Ингълби не са точно такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Затова в последно време сте пазели в тайна кога отивате при нея.
— Нямам право да обсъждам този въпрос — каза викарият. — Свещеническата якичка слага край на всяка склонност към дърдорене. Но в нейна защита трябва да кажа, че Синтия е много лоялна. Животът й невинаги елек.