— Нито пък животът на Грейс Ингълби.
— Права си.
— Във всеки случай — продължих аз, — Мег живее в стара колиба някъде в дебрите на Гибът Уд. Не й убягва почти нищо, което се случва в гората.
„Или пък където и да било другаде“, искаше ми се да добавя. Току-що ми хрумна, че почти със сигурност тя е била човекът, когото Рупърт и Ния са чули да обикаля около палатката им в църковния двор.
— Видяла ви е как си сваляте панталоните до старата бесилка на същото място, на което е намерила обесения Робин. Затова нарисува и вас.
— Разбирам — каза викарият. — Или поне си мисля, че разбирам.
— Мег е намерила велосипедната ви щипка на пътя и я е взела, за да я използва за някоя от висящите си скулптури, но е видяла, че е ваша и…
— Да, Синтия издълба инициалите ми върху нея.
— Мег не може да чете, но е много наблюдателна. Вижте само рисунката й. Не е забравила дори малката значка на англиканската църква на ревера ви.
— О, небеса! — възкликна викарият и дойде да надзърне над рамото на инспектор Хюит. — Наистина я е нарисувала.
— Мег е дошла тук в събота следобед, за да ви върне щипката, и докато ви е търсила, случайно влязла в залата по време на представлението на Рупърт. Когато видя умаления Робин на сцената, тя се разкрещя. Двамата с Ния я заведохте да полегне в кабинета ви. Именно тогава щипката — и компактната пудра на Ния — са изпаднали от джоба й. Намерих пудрата на пода зад дивана на следващия ден. Но не открих щипката, защото Грейс Ингълби вече я е била взела предишния ден.
— Я чакай малко — прекъсна ме инспекторът. — Никой не каза да е виждал госпожа Ингълби около къщата на викария, нито пък в енорийската зала в събота следобед.
— Не са я видели — казах аз. — Заявиха, че е минала продавачката на яйца.
Ако инспектор Хюит беше от онези хора, които зяпват с уста, когато са удивени, щеше да се облещи като средновековен водоливник.
— Боже — каза той сухо. — Кой ти го каза?
— Госпожа Робъртс и госпожица Роупър — отвърнах аз. — Те бяха в кухнята на викария след службата вчера. Предположих, че сте ги разпитали.
— Мисля, че ги разпитахме — каза инспекторът и повдигна вежда към сержант Грейвс, който прелисти няколко страници назад в бележника си.
— Да, сър — докладва сержант Грейвс. — И двете са дали показания, но не са споменали нищо за продавачката на яйца.
— Продавачката на яйца, естествено, е била Грейс Ингълби — казах услужливо аз. — Дошла е от Кълвърхаус в късния следобед в събота, за да донесе яйца в дома на викария. Наоколо не е имало друг човек. По някаква причина е влязла в кабинета му. Може да е чула как Мег хърка, не знам. Но е намерила велосипедната щипка на пода, взела я е и я пъхнала в джоба си.
— Откъде си толкова сигурна? — попита инспектор Хюит.
— Не съм сигурна за това. Но знам със сигурност, тъй като той ми го каза — викарият е изгубил щипката си миналия четвъртък…
Викарият се съгласи с кимване.
— … на пътя на Гибът Хил… а ние с вас, инспекторе я намерихме в неделя сутринта, закачена на парапета на куклената сцена. Останалото са само догадки.
Инспекторът се почеса по носа, записа си още нещо и ме изгледа така, сякаш се почувства измамен.
— Което ни връща пак на Рупърт Порсън — каза той.
— Да, което ни връща пак на Рупърт Порсън — повторих аз.
— А по този въпрос несъмнено ще ни осветлиш сега.
Пренебрегнах укорителния му тон и продължих:
— Грейс е познавала Рупърт от години. Може би още отпреди да срещне Гордън. Възможно е дори някога да е пътувала с него като негова асистентка.
По внезапно предпазливото изражение на лицето на инспектор Хюит разбрах, че съм уцелила в десетката. „Браво, Флавия, целият клас ти диша праха!“
Понякога изненадвах дори себе си.
— А дори да не е пътувала с него — добавих, — със сигурност е посещавала някои от представленията му из страната. Особено внимание е обръщала на електрическата инсталация. Тъй като Рупърт изработвал сам цялото си осветително оборудване, ми е трудно да повярвам, че е пропуснал възможността да се похвали подробно пред друг електротехник. Той е бил много суетен относно уменията си. Предполагам, че Грейс е взела ключовете от кабинета на викария и е прекосила църковния двор до залата. По това време следобедното представление вече беше приключило; публиката се бе разотишла, както и Рупърт. Дори някой да я е забелязал, нямаше да й обърне ни най-малко внимание, нали? В се пак тя е просто продавачката на яйца. Освен това двамата със съпруга й са от енорията на „Свети Танкред“ и никой нямаше да се усъмни в нищо.