Влязла е в залата по левия коридор, заключила е вратата след себе си и е изкачила малкото стълбище до сцената. Качила се е на моста на куклената сцена и е изрязала изолацията на кабела с щипката. След това е закачила щипката на дървената рамка на сцената върху оголената жица от едната страна и върху металния лост, с който се задвижва Галигант, от другата. Проста работа! Ако сте разгледали добре щипката, вероятно вече сте открили малко остъргано място в центъра от вътрешната й страна, както и може би следи от мед.
— Вярно е! — изпусна се сержант Улмър и инспекторът го стрелна с поглед.
— За разлика от повечето от останалите заподозрени — освен Дитер, разбира се, който като малък е конструирал радиоприемници в Германия — Грейс Ингълби е имала необходимата подготовка по електротехника. Преди войната, преди да се омъжи за Гордън, тя е работила във фабрика, в която поставяли радиоприемници в самолети „Спитфайър“. Казаха ми, че коефициентът й на интелигентност бил почти колкото броя на псалмите.
— По дяволите! — извика инспектор Хюит и скочи.
— Извинете, отче. Защо не знаем тези неща, сержант?
Той изгледа свирепо първо единия, после другия сержант, но гневният му изблик бе насочен и към двамата.
— При цялото ми уважение, сър — осмели се да проговори сержант Улмър, — възможно е да е станало така защото не сме госпожица Де Лус.
Смело изказване, и отгоре на всичкото прибързано. Ако онова, което съм гледала по филмите, беше вярно, то подобна забележка можеше да превърне сержанта в пътен работник още преди залез.
След напрегната тишина инспекторът каза:
— Прав си, разбира се, сержант. Ние нямаме същия достъп до домовете и огнищата в Бишъпс Лейси, нали? Ето в това отношение можем да се постараем повече. Запишете си.
Нищо чудно, че подчинените му го обожаваха!
— Да, сър — рече сержант Грейвс и си записа нещо в бележника.
— След като заложила капана — продължих аз, — Грейс излязла през коридора от дясната страна на сцената и заключила и нея, вероятно за да не влезе някой отзад и да разбере какво е сторила. Не че някой би разбрал, естествено, но предполагам, че е била под изключително напрежение. Искала да си отмъсти на Рупърт от дълго време. Чак когато обаче видяла велосипедната щипка на викария на пода, измислила как точно да го направи. Както вече споменах, Грейс е много интелигентна жена.
Инспекторът попита:
— Но щом и двете врати са били заключени, как се е качил Порсън на сцената за представлението? Не е могъл да се заключи вътре, защото не е имал ключ.
— Използвал е малките стълби пред сцената — отвърнах аз. — Те не са толкова стръмни, колкото страничните, а и са по-малко на брой. На Рупърт му беше трудно да се изкачва по тесни стълби заради шината и затова е минал по най-краткия път. Забелязах го миналия четвъртък, докато той изпробваше акустиката в залата.
— Доста находчива теория — отбеляза инспектор Хюит. — Но не обяснява всичко. Как например предполагаемата убийца е знаела, че едно парченце ламарина ще доведе до смъртта на Порсън?
— Защото Рупърт винаги се е облягал на парапета от железни тръби, докато водел куклите. При цялото осветително оборудване, което висеше зад сцената, парапетът навярно е бил заземен заради кабелите в тръбите. В мига, в който Порсън е докоснал лоста на Галигант, с притисната в парапета долна част на тялото му и обгърнатия му от желязна шина десен крак, токът сигурно е преминал през ръката му и…
— Е стигнал до сърцето — довърши инспекторът. — Да, разбирам.
— Горе-долу като свети Лорънс — казах аз, — когото пекли бавно на скара, докато умрял.
— Благодаря ти, Флавия — рече инспекторът. — Обясни всичко много красноречиво.
— Да — заявих самодоволно. — Това ли е всичко?
Сержант Грейвс се усмихваше над бележника си като Скрудж над счетоводните си книги.
Инспектор Хюит сбърчи чело в изражение, което съм виждала и преди: безкрайно любопитство, сдържано от годините обучение и силното чувство за дълг.
— Да, това е всичко… с изключение на един-два по-маловажни въпроса.
Удостоих го с лъчезарната си снизходителна усмивка: разтегнати докрай устни, разкриващи всичките ми зъби. Почти ми стана гузно.