Спрях пред „Свети Танкред“ и видях малката бяла палатка на Рупърт, разпъната във високата трева в дъното на неравния църковен двор. Беше я отворил в Парцела на безименните: мястото, където погребваха просяци, и следователно имаше трупове, но не и надгробни плочи. Предположих, че никой не е казал това на Рупърт и Ния и реших, че няма да го чуят и от моята уста.
Преди да са изминала и два-три метра през мократа трева, обувките и чорапите ми вече бяха подгизнали.
— Ехо! — обадих се тихо. — Има ли някого?
Никой не ми отговори. Не се чу нито звук. Подскочих, когато една любопитна гарга се спусна от върха на кулата и кацна със съвършен аеродинамичен плонж върху рушащия се варосан зид.
— Ехо? — провикнах се отново. — Чук-чук, има ли някого вкъщи?
От палатката долетя шумолене и Рупърт подаде глава навън с паднала сламеноруса коса върху очите, които бяха червени сякаш ги захранваше електрическо динамо.
— Боже, Флавия! Ти ли си?
— Извинявайте! Малко подраних.
Той прибра глава в палатката като костенурка и го чух, че се опитва да събуди Ния. След малко прозяване и мърморене, платнището започна да се извива навън под странни ъгли, сякаш някой вътре събираше счупени стъкла с метла с дълга дръжка.
Няколко минути по-късно Ния изпълзя от палатката. Носеше същата рокля като вчера и макар платът да изглеждаше неприятно мокър, тя извади цигара и я запали още преди да се беше изправила напълно.
— Здрасти — каза червенокосата и помаха с ръка, което изпрати дима настрани и го смеси с мъглата, надвиснала измежду надгробните камъни.
Ния се закашля с внезапен страховит спазъм и гаргата килна глава и направи няколко крачки встрани, сякаш беше отвратена.
— Не бива да пушите цигари — казах аз.
— По-добре отколкото да опушвам риба — отвърна Ния и се засмя на собствената си шега. — Освен това какво ли пък знаеш ти?
Знаех, че покойният ми прачичо Таркуин де Лус, чиято химична лаборатория съм наследила, през студентските си години бил освиркан и изритан от залата на Оксфордския съюз, след като по време на един дебат заключил твърдо, че тютюнът е зловреден плевел.
Неотдавна се натъкнах на бележките на чичо Тар, пъхнати в един дневник. Подробните му химични изследвания, изглежда, потвърждаваха връзката между пушенето и наричаната някога „обща парализа“. Тъй като той бил много срамежлив и отстъпчив, това „крайно и долно унижение от страна на състудентите му“, както се бе изразил самият чичо Тар, допринесло много за уединения му начин на живот след това.
Обвих ръце около себе си и отстъпих крачка назад.
— Нищо — казах.
Бях се разбъбрила твърде много. В двора на църквата беше студено и влажно и изведнъж пред очите ми изникна образът на топлото легло, от което станах, за да дойда тук и да им помогна.
Ния издиша, като че ли небрежно, две кръгчета дим във въздуха. Проследи ги с поглед как се издигат нагоре и се разтварят.
— Съжалявам — каза тя. — Призори не съм в най-доброто си настроение. Не исках да се държа грубо.
— Няма нищо — отвърнах аз. Но всъщност имаше.
Някаква клонка изпука изненадващо силно в приглушената тишина на мъглата. Гаргата разпери криле и отлетя до върха на един тис.
— Кой е? — провикна се Ния, стрелна се внезапно към зида и се наведе над него. — Проклети хлапета — каза тя. — Опитват се да ни уплашат. Чух едно да се смее.
Макар да съм наследила изключително острия слух на Хариет, не долових нищо друго, освен изпукването на клонката. Не казах на Ния, че би било крайно необичайно децата от Бишъпс Лейси да се навъртат около църквата в толкова ранен час.
— Ще пратя Рупърт след тях. Той ще ги научи. Рупърт! — провикна се силно тя. — Какво правиш там? Обзалагам се, че този мързеливец се е промъкнал обратно в спалния чувал — намигна ми червенокосата.
После дръпна едно от въжетата на палатката и платнището се спусна бавно на земята като парашут. Палатката беше разпъната в рохката почва на парцела за просяци и се срина само с едно докосване.
След миг Рупърт изскочи от останките. Хвана Ния за китката и изви ръката и зад гърба. Цигарата й падна в тревата.
— Това да не се повтаря! — изкрещя той. — Да не си посмяла повече…
Ния му показа с очи, че стоя до тях и Рупърт веднага я пусна.
— По дяволите. Бръснех се. Можеше да си прережа гърлото. — Той вдигна брадичка и прокара ръка хоризонтално пред гърлото си, сякаш разхлабваше въображаема яка.