— О, Боже! — изстена Ния, без да помръдва устни, а после се обърна към него: — Здравей, Мат. Имаш половин свободен ден от маймунарника, а?
— Къде е Рупърт? — попита мъжът. — Вътре ли е?
— Много се радвам да те видя, Ния — каза тя. — Колко прекрасно изглеждаш днес, Ния. Не забравяй добрите обноски, Мат.
Мат — или както там се казваше — се обърна на пети в тревата и се отдалечи към залата, все още пристъпващ предпазливо.
— Мат Уилмът — обясни Ния. — Продуцентът на Рупърт от Би Би Си. Миналата седмица се скараха жестоко. Рупърт просто си тръгна. Остави Мат да се оправя сам с Лелята… с Би Би Си имам предвид. Но как, за Бога, ни е намерил? Рупърт каза, че тук сме в безопасност. „Временно си отиваме на село“, така рече.
— Вчера сутринта е пристигнал с влака в Додингсли — споделих заключението, до което бях стигнала.
— Най-добре е да влезем вътре. Със сигурност ще прехвръкнат искри.
Още преди да стигнем до вратата, чух гневния глас на Рупърт да отеква из залата.
— Не ме интересува какво е казал Тони. Тони може да върви да си седне на четката, както и ти, Мат, като се замисля сега. За последен път се подигравате с Рупърт Порсън.
Когато влязохме, Рупърт беше изкачил половината стъпала към сцената. Мат стоеше по средата на залата с ръце на хълбоците. И двамата явно не ни забелязаха.
— О, стига, Рупърт. Тони е напълно в правото си да ти каже, че си прекрачил границата. А, повярвай ми, Рупърт, този път наистина я прекрачи, при това доста сериозно. Много удобно за теб да разбуниш духовете, а после да избягаш от отговорност, като тръгна да пътуваш с театъра си. Но ти винаги правиш така, нали? Само че този път му дължиш поне да го изслушаш.
— Не дължа нищо на Тони.
— Тук обаче грешиш, старче. Колко пъти те е измъквал от неприятности?
Рупърт не отвърна нищо, докато Мат започна да отброява случаите, като свиваше пръсти.
— Да видим. Малкият инцидент с Марко. После инцидентът със Сандра Пейсли, грозна работа беше. След това случаят със Спаркман и Блондел, който излезе доста скъпо на Би Би Си, нали? Да не говорим пък за…
— Затваряй си устата, Мат!
Мат продължи да брои:
— Да не говорим за момичето в Бекънъм… как се казваше… Лулу, май? За Бога, казваше се Лулу!
— Млъквай! Млъквай! Млъквай!
Рупърт бе напълно побеснял. Тежко слезе по стълбите със сакатия си крак, чиято шина тракаше страховито. Погледнах към Ния — изведнъж бе пребледняла и застанала неподвижно като нарисувана Мадона. Беше вдигнала ръка пред устата си.
— Качвай се в проклетия си ягуар и върви по дяволите, дребосък! — изръмжа Рупърт. — Остави ме на мира!
Мат явно не се стресна. Макар вече да стояха с почти допрени носове, той не отстъпи назад и със сантиметър. Вместо това почисти въображаема прашинка от ръкава на сакото си и се престори, че я проследява как пада на пода.
— Не дойдох с кола, а с Британските железници. Много добре знаеш, че в Би Би Си намаляват разходите заради Фестивала на Великобритания догодина.
Очите на Рупърт се разшириха, когато забеляза Ния.
— Кой ти каза, че сме тук? — изкрещя той и я посочи с пръст. — Тя ли?
— Чакай малко — повиши тон за пръв път Мат. — Не обвинявай Ния. Всъщност ми каза някаква госпожа от Бишъпс Лейси. Синът й видял караваната до църквата и изприпкал у дома, за да заплаши майка си, че ще спре да диша и ще пукне, ако „Кукленият театър на Порсън“ не дойде на рождения му ден, но докато я завлякъл до тук, вас вече ви нямало. Жената се обадила в Би Би Си и от телефонната централа я свързали със секретарката на Тони. Той ми нареди да дойда и веднага да те върна обратно. И аз пристигнах. Това е всичко. Така че не обвинявай Ния.
— Много сте близки с Ния, а? — каза ядно Рупърт. — Зад гърба ми…
Мат постави длан върху гърдите на Рупърт.
— Така и така зачекнахме тази тема, Рупърт. Само да си посмял отново да я докоснеш и с пръст, ще…
Рупърт отблъсна грубо ръката на Мат.
— Не ме заплашвай, червей такъв. Не и ако ти е мил животът!
— Господа! Господа! Каква е тази врява? Веднага престанете!
Беше викарият. Той стоеше на прага на отворената врата и тъмният му силует се очертаваше на фона на слънцето отвън.