Държа ни в ръцете си от началото до края, сякаш беше самият великан, а всички ние бяхме Джак. Накара ни да се смеем и плачем, а понякога и двете едновременно. Досега никога не бях виждала подобно нещо.
Главата ми бръмчеше от въпроси. Как можеше Рупърт да настройва прожекторите, звуковите ефекти, музиката и декорите, а в същото време да управлява няколко марионетки и да говори с гласовете на всички им? Как е накарал стъблото да израсне? Как можеха Джак и великанът да се гонят така чевръсто, без конците им да се оплетат? Как изгря слънцето? Ами луната?
Мама Гъска беше права: зърната наистина бяха вълшебни и омагьосаха всички ни.
Краят наближаваше. Джак слизаше по стъблото с торба със злато и сребро на колана си. Великанът го преследваше.
— Спри! — избоботи гласът на великана. — Спри, крадецо, спри!
Още преди да стъпи на земята, Джак вече викаше на майка си:
— Майко! Майко! Донеси брадвата! — изкрещя той и след като я взе от ръцете й, скочи на земята и започна да сече трескаво стъблото, което като че ли се сгърчи сякаш го болеше.
Музиката се извиси в кресчендо и последва странен миг, в който времето като че спря. После стъблото се срути и след секунда великанът падна с трясък на земята.
Приземи се в двора пред къщурката, огромният му торс се извисяваше над постройката, а стъклените му очи се взираха с празен поглед някъде над главите ни. Великанът беше мъртъв.
Децата изпискаха — дори и някои родители скочиха.
Това, разбира се, беше Галигант, чудовището с пантите, което видях преди представлението. Но тогава нямах представа колко страшно изглеждат падането и смъртта му от тази гледна точка.
Сърцето ми биеше лудо в гърдите. Великолепно представление!
— И така загина Галигант, лошият великан — каза Мама Гъска. — След време на жена му й станало самотно на небето и се омъжила за друг великан. Джак и майка му станали безмерно богати и живели, като всички добри хора, дълго и щастливо. Както ще живее и всеки от вас.
Джак изтупа ръце безгрижно, сякаш убиването на великани бе нищо работа.
Червената завеса се затвори и в следващия миг в енорийската зала настана хаос.
— Това е Дяволът! — изписка женски глас в дъното. — Дяволът взе момченцето и го смали! Бог да ни е на помощ! Това е Дяволът!
Обърнах се и видях как някой пърпори пред отворената врата. Беше Лудата Мег. Тя сочеше с пръст към сцената, но после вдигна ръце, за да скрие лицето си. В този миг лампите светнаха.
Викарият веднага отиде при нея.
— Не! Не! — изписка тя. — Не отвеждайте старата Мег! Оставете я на мира!
Той някак си успя да я прегърне през рамо и да я заведе внимателно, но непреклонно в кухнята, където още около минута се чуваше как Мег нарежда с пресипнал глас:
— Дяволът! Дяволът! Дяволът взе горкичкия Робин!
Всички в залата се смълчаха. Родителите започнаха да изкарват децата си — всички до едно вече утихнали, към изходите.
Дамите от Женското църковно дружество известно време подреждаха безцелно това-онова, а после си тръгнаха — вероятно, за да клюкарстват с ръце пред устите.
Оказах се сама.
Ния също, изглежда, бе изчезнала, въпреки че не я видях да излиза. Тъй като чувах гласове зад кулисите, реших, че Рупърт сигурно още седи на моста на куклената сцена.
Тогава се замислих за практическата страна на физиката. Както вече споменах, строителите от викторианската епоха, построили енорийската зала, са я направили с идеална акустика. Огромните дървени панели, с които бе облицовано помещението, улавяха и най-слабия звук и го насочваха великолепно. Установих, че както стоя в самия център на залата, с острия си слух мога да различа всяка отделна дума. Един от гласовете, които чувах, беше на Рупърт.
— По дяволите — казваше той със силен шепот. — По дяволите, Ния!
Тя не отвърна нищо, макар да ми се стори, че я чувам да хлипа.
— Е, ще трябва да прекратим това. Съвсем просто е.
Какво да прекратят? Нима му е казала, че е бременна? Или пък говореше за кавгата с Мат Уилмът? Или пък с Гордън Ингълби?
Преди да успея да чуя останалата част от разговора, вратата на кухнята се отвори и викарият влезе в залата, хванал Лудата Мег под ръка, следван от Синтия и две членки на Женското църковно дружество.