— Дай ми го — каза Синтия.
Паникьосах се! Значи все пак ме хвана.
Тя се приближи, а аз заподскачах трескаво и заразмахвах крака и ръце.
— О! От одеялото ме засърбя навсякъде. Алергична съм към вълна.
Започнах да се чеша ожесточено: ръцете, опакото на дланите, прасците… навсякъде, само и само да движа ръце.
Щом стигнах до врата, пъхнах длан в роклята си и пуснах предмета в пазвата си. Усетих го как пада и спира на корема ми.
— Дай ми го — повтори Синтия и дръпна одеялото от ръцете ми.
Въздъхнах лекичко с облекчение, когато осъзнах, че не е видяла предмета, който взех. Искаше одеялото и аз й го подадох весело, като се почесах като куче още няколко пъти за всеки случай.
— Ще отида да помогна в кухнята — рекох и тръгнах към вратата.
— Флавия — Синтия ми препречи пътя и ме хвана за китката с едно рязко движение.
Погледнах към светлосините й очи, но те не потрепнаха.
В същия миг обаче в коридора се чу смехът на първите енориаши, пристигащи от църквата.
— Единственото, в което нас, момичетата Де Лус, ни бива — ухилих се в лицето й и се промъкнах покрай нея до вратата, — е приготвянето на чай!
Всъщност възнамерявах да приготвя чай точно толкова, колкото и да изляза да рева като магаре.
И въпреки това се спуснах по коридора към кухнята.
— Добро утро, госпожо Робъртс! Добро утро, госпожице Роупър! Идвам да проверя дали имате достатъчно чаши и чинийки.
— Напълно достатъчно са, благодаря ти, Флавия — отвърна госпожа Робъртс.
Тя се занимаваше с приготвянето на чай от зората на времето.
— Но можеш да прибереш яйцата на долния рафт в хладилника, когато излизаш — добави госпожица Роупър. — Продавачката на яйца вчера явно ги е оставила на кухненския шкаф. В тази жега всичко се разваля по-бързо от друг път. А и така и така си тук, скъпа, би ли напълнила каната с лимонада? Господин Спърлинг обича да си пийва след църква, а пък винаги е толкова щедър, когато събираме дарения, че не искаме да ни се разсърди, нали?
Преди да успеят да ме натоварят с още някоя задача, се запътих с ангажиран вид към кухненската врата. По-късно, когато останеха насаме — например, докато миеха съдовете — госпожа Робъртс и госпожица Роупър щяха да обсъдят какво добро момиче съм… и колко се различавам от сестрите си.
Навън на двора татко още стоеше на павираната пътека и слушаше търпеливо Бъни Спърлинг, който му преразказваше дума по дума за какво точно си бяха говорили с викария. Татко кимаше от време на време вероятно за да не му изтръпне вратът.
Отклоних се от пътеката и нагазих в тревата, като се престорих, че разглеждам надписа на една порутена надгробна плоча, която стърчеше като пожълтял зъб от зелен венец (Езекия Хъф, 1672–1746. Почива в мир в Рая). Обърнах гръб на клюкарстващите енориаши, които се точеха към къщата на викария, и извадих металния предмет от пазвата си. Както и очаквах, това беше компактната пудра с пеперудата на Ния. Лежеше сгушена в дланта ми и сияеше меко на топлите слънчеви лъчи. Мег сигурно я е изпуснала, докато е спяла на дивана в кабинета на викария.
Реших, че ще я върна на Ния по-късно и я пъхнах в джоба си. Тя щеше да се радва да си я получи.
Върнах се при семейството си и видях, че Дафи е седнала на каменния зид в предната част на църковния двор и е забила нос в „Анатомия на меланхолията“ от Робърт Бъртън — най-новата й мания. Не можех дори да си представя как е успяла да внесе и после да изнесе от църквата подобен огромен том, но щом се приближих, забелязах старателно изработения кръст от станиол, който е залепила върху черната корица. О, каква измамница беше само! Браво, Дафи!
Фели стоеше под един дъб и се смееше, като оставяше косата си да падне напред върху лицето, както правеше винаги, когато искаше да прилича на Вероника Лейк. Наслаждаващ се на вниманието й, облечен в костюм от груба вълна, срещу нея стоеше висок, рус скандинавски бог. Отне ми известно време да разпозная Дитер Шранц и осъзнах, с известна неприязън, че той вече е изцяло омагьосан от Фели, поглъща всяка нейна дума като хипнотизиран, кима като бавноразвиващ се кълвач и се хили глуповато.
Дори не забелязаха отвратения ми поглед.
Леля Фелисити говореше с възрастна дама със слухова тръба. От разговора им личеше, че са стари приятелки.