Выбрать главу

— Мили Боже! — възкликна инспекторът. — Защо мислиш, че щипката е на викария?

— По няколко причини — отвърнах аз и започнах да ги изброявам на пръсти. — Първо, в четвъртък следобед го чух да казва, че си е изгубил велосипедната щипка. Второ, щипката не беше там вчера преди следобедното представление. Рупърт ми позволи да разгледам зад кулисите точно преди пиесата. И последно, върху щипката са издълбани инициалите на викария. Ето вижте: ако присвиете очи и я наклоните настрани, ще ги забележите: Д. Р. — Денуин Ричардсън. Синтия ги е издълбала с игла, защото той все си губи вещите.

— Сигурна ли си, че щипката не е била тук в събота следобед?

— Напълно. Точно на това място от парапета се бях хванала, когато Рупърт ме изтегли на моста, за да ми покаже как управлява Галигант.

— Моля? — изгледа ме озадачено инспекторът.

— Галигант. Така се казва великанът от „Джак и бобеното стъбло“. Ще ви покажа. Може ли да се кача горе? — посочих към моста.

— Крайно странно е, но добре, давай.

Качих се по стълбата на висящия мост зад куклената сцена, а инспекторът ме последва по петите.

Галигант стоеше на мястото си.

— В трето действие, когато Джак сече бобеното стъбло, Рупърт дърпа един железен лост, който освобождава Галигант. Той е навит на пружина.

Последва дълго мълчание. После инспекторът извади бележника си и свали капачката на химикалката си.

— Добре, Флавия — въздъхна той, — продължавай.

— Когато Джак отсича стъблото, великанът трябва да падне от небето. Но на представлението това не стана… вместо него падна Рупърт.

— Следователно Рупърт не е могъл да дръпне лоста, това ли искаш да кажеш?

— Именно! Ако го беше дръпнал, Галигант щеше да се задейства. Но това, естествено, не е станало, защото велосипедната щипка на викария е била закачена за края на лоста. Черно на черен фон. Рупърт явно не я е забелязал.

— Мили Боже! — възкликна инспекторът, когато осъзна какво намеквам. — Тогава не е било…

— Трагична злополука ли? Не, инспекторе. Не мисля така.

Той подсвирна тихичко.

— Виждате ли това? — продължих аз. — Някой е изрязал изолацията на кабела и е оголил жицата, а после е защипал отгоре с щипката, за да го прикрие. Другият край на щипката е закачен върху края на лоста на Галигант.

— И така лостът е бил поставен под напрежение — допълни инспекторът. — Умишлено предизвикано късо съединение.

— Точно така — отвърнах аз. — Ето, виждате ли нагара, където е ударила искрата? Забелязвате ли как дървото отдолу е обгоряло леко?

Инспектор Хюит се наведе да го разгледа отблизо, но не каза нищо.

— Струва ми се — добавих аз, — че велосипедната щипка е поставена тук чак след първото представление. В противен случай следобед Галигант нямаше да падне на сцената.

— Флавия, обещай ми, че няма да обсъждаш този въпрос с никого. Не бива да казваш нито думичка, разбираш ли?

Изгледах го за миг, сякаш самата мисъл да направя подобно нещо, крайно ме обижда.

— Убили са го с токов удар, нали? — попитах.

Инспекторът кимна.

— Доктор Дарби каза, че това е най-вероятната причина за смъртта. Ще получим резултатите от аутопсията по-късно днес.

Ще получим резултатите от аутопсията ли? Нима инспекторът включваше и мен в групата? Нима ме считаше за част от екипа? Трябваше много внимателно да подбера думите си.

— И думичка няма да кажа. Ако проговоря, да пукна…

— Благодаря ти, Флавия — рече той твърдо. — Достатъчно е просто да обещаеш. А сега изчезвай и ме остави да работя.

Да изчезвам ли? Какво нахалство! Какво безочие!

Опасявам се, че на излизане издадох доста груб звук.

Както и подозирах, Фели още флиртуваше с Дитер под дъба.

Татко стоеше до вратата на църквата с озадаченото изражение на човек, опитващ се да реши дали да се притече на помощ на някого, влязъл неразумно в клетката на тигър, но не бе съвсем наясно кой от двамата обитатели на клетката се нуждае повече от помощ.

— Фели — обади се най-накрая той. — Не бива да караме госпожа Малит да чака.

Стомахът ми се сви веднага. Днес беше неделя, денят, в който ни хранеха насилствено като гъски с провалилите се кулинарни експерименти на госпожа Малит. Например пълнен свински дроб се поднасяше цял на масата и трябваше да мине за вкусно печено.