Исках да остана за малко сама, за да помисля.
Погледнато от портата „Мълфорд“, имението Бъкшоу винаги изглеждаше леко тъжно и изоставено, сякаш му липсваше нещо жизненоважно. Но сега, докато вървях по алеята под кестените, нещо ми се стори различно. Веднага забелязах какво. На чакълената алея пред входната врата стояха няколко души, а единият беше татко, който сочеше към покрива. Затичах се и профучах през поляната като спринтьор с изпъчени гърди и юмруци, въртящи се като бутала.
Оказа се, че не е имало смисъл да тичам. Приближих се и видях, че са само леля Фелисити и Дафи, застанали от едната страна на татко, а Фели — от другата.
От дясната й страна стоеше Дитер.
Не вярвах на очите си!
Погледът на Фели блестеше, косата й сияеше под лъчите на лятното слънце, а усмивката й беше зашеметяващо съвършена. Със сивата си пола и жълтата жилетка, с наниза от перли на Хариет на шията, тя изглеждаше не просто сияйна… а красива — идеше ми да я удуша.
— Според Ръскин квадратните стрехи били отвратителни — казваше татко, — но той говорел на шега, разбира се. Дори най-добрият английски пясъчник е бледо подобие на финия мрамор, който се среща в Гърция.
— Напълно съм съгласен, господине — каза Дитер. — Макар че не беше ли написал именно вашият Чарлс Дикенс, че гърците използват мрамор само заради начина, по който стоят върху него цветовете и попива болта? Въпреки това стилът и материалът са без значение, когато стрехата е поставена под колонада. Това е архитектурна шега, нали?
Татко се замисли за миг, разтри ръце зад гърба си и се взря във фасадата на къщата.
— Е, какво пък толкова! — каза най-накрая той. — Може и да сте прав.
— А, Флавия! — възкликна леля Фелисити, щом ме забеляза. — Говорим за вълка, а той в кошарата. Сега бих искала да порисувам, а ти ще си ми помощничка. Обожавам работата с четка, но не понасям лепкавите шишенца и мръсните парцали.
Дафи обърна очи с досада и се отдръпна леко от старата си луда леля, както ми се стори от страх да не я накара и тя да свърши нещо. Омекнах достатъчно, за да й задам един–единствен въпрос. Понякога любопитството надвиваше дори и гордостта.
— Какво прави той тук? — прошепнах й на ухо и кимнах леко към Дитер.
Вече знаех, разбира се, но имах редкия шанс да говоря с някоя от сестрите си, без да се караме.
— Леля Фелисити настоя да дойде. Каза му да ни изпрати до дома и да остане за чая. Май му е хвърлила око — добави Дафи с непристоен кикот.
Макар да съм свикнала с острия й език, признавам си, останах доста шокирана.
— За Фели — обясни тя.
Разбира се! Нищо чудно, че татко е пуснал в действие ръждясалия си чар! Една дъщеря по-малко би означавало една трета по-малко гърла за хранене. Не че Фели ядеше много — не — но заедно със съответното понижаване в дозата на всекидневния тормоз, който търпях, си струваше да се надявам, че ще дадат ръката й на Дитер.
Освен това щеше да бъде сложен край на огромните харчове за постоянната смяна на сребърното покритие на огледалата в Бъкшоу. Фели беше истинска напаст за огледалата.
— А баща ви… — питаше Дитер татко.
Знаех си! Вече подготвяше почвата!
— … май споменахте нещо за книги?
— Издател е — отвърна Дитер. — Той е Шранц от „Шранц и Маркел“. Може и да не сте чували за тях, но те издават на немски…
— Разбира се! Luxus Ausgaben Schrantz und Markei. Изданието им на творбите на Плиний — онова с гравюрите на Дюрер — е забележително.
— Ела, Флавия — каза леля Фелисити. — Знаеш колко е уморително да рисуваш тухлени сгради, щом върху тях падне сянка.
Отдалече сигурно съм изглеждала като потъваш галеон, докато със статива на леля Фелисити на рамо, по едно опънато платно под двете мишници и дървена кутия с бои и четки в ръце, газех през плитките води на изкуственото езеро към острова, на който бяха разположени декоративните руини. Леля Фелисити носеше останалото — едно трикрако столче. С туидения си костюм, клюмнала шапка и пъстра блуза ми напомняше на снимките в „Кънтри лайф“ на Уинстън Чърчил, който мацаше с бои в Чартуел. Липсваше й само пурата.
— От цяла вечност искам да изобразя южната фасада, както е изглеждала по времето на скъпия чичо Тар — извика тя, сякаш се намирах на другия край на света.