Баща на двамата ми по-големи синове е господин дьо Курсил. Само Рьоне дължи живота си на господин дьо Бурневал. Аз моля Господаря на хората и на техните съдбини да издигне бащата и сина над обществените предразсъдъци, да направи да се обичат до смъртта си и да ме обичат и в гроба.“
Господин дьо Курсил беше станал. Той извика:
— Това е завещание на луда!
Тогава господин дьо Бурневал направи крачка напред и заяви твърдо и отсечено:
— Аз, Симон дьо Бурневал, заявявам, че този документ съдържа точната истина. Готов съм да го докажа даже с писмата, които притежавам.
Тогава господин дьо Курсил пристъпи към него. Помислих, че ще се хванат за яките. Един срещу друг, едри и двамата, само че единият дебел, а другият слаб, те стояха развълнувани. Съпругът на майка ми каза, заеквайки:
— Вие сте подлец!
Другият отговори със същия силен, рязък глас:
— Ще се срещнем на друго място, господине. Отдавна бих ви ударил плесница и бих ви предизвикал, ако, докато беше жива, не държах преди всичко на спокойствието на тази клета жена, която вие толкова накарахте да страда!
После се обърна към мене:
— Вие сте мой син. Искате ли да ме последвате? Нямам право да ви отведа, но ще го придобия, ако поискате да тръгнете с мене.
Стиснах му ръката, без да отговоря. И излязохме заедно. Аз без съмнение не бях на себе си.
След два дни господин дьо Бурневал уби на дуел господин дьо Курсил. Братята ми, страхувайки се от ужасен скандал, замълчаха. Аз им отстъпих и те приеха половината от оставеното от майка ми състояние.
Приех името на истинския си баща, отказвайки се от онова, което законът ми даваше и което не бе мое.
Господин дьо Бурневал умря преди пет години. Още не мога да го прежаля.
Той стана, направи няколко крачки и като застана пред мене, каза:
— Да! Аз казвам, че завещанието на майка ми е едно от най-хубавите, най-честните и най-великите неща, които една жена би могла да извърши. Не мислите ли и вие така?
Аз му подадох двете си ръце:
— Да, разбира се, приятелю.
Ги дьо Мопасан
На село
На Октав Мирбо
Двете колиби бяха една до друга, в подножието на един хълм, близо до малък курортен градец. Двамата селяни с мъка обработваха неплодородната земя, за да изхранят челядта си. Всяко от семействата имаше по четири деца. Всички тези дечурлига щъкаха от сутрин до вечер пред двете съседни врати. Двете най-големи бяха по на шест години, а двете най-малки по на петнадесетина месеца. Женитбите, а след това и ражданията бяха станали почти едновременно и в едната, и в другата къща.
Двете майки едва различаваха рожбите си в купчината, а двамата бащи съвсем ги бъркаха. Осемте имена играеха в главите им, като непрекъснато се смесваха, и когато трябваше да повикат някое, мъжете извикваха три имена, преди да стигнат до истинското.
В първото от двете жилища, като се идва от Ролепорските бани, живееше семейство Тюваш, което имаше три момичета и едно момче. Другата къщурка подслоняваше семейството Вален, което имаше едно момиче и три момчета.
Тоя народ едва преживяваше с чорба, картофи и чист въздух. В седем часа сутрин, след това на обяд и накрая в шест часа вечерта домакините събираха хлапетата си, за да ги нахранят така, както пазачите на гъски събират птиците си. Децата сядаха, като се нареждаха по възраст пред дървената маса, излъскана от петдесетгодишна употреба. Устата на последното хлапе едва достигаше до дъската на масата. Слагаха пред тях дълбоката паница, пълна с хляб, омекнал във водата, в която бяха врели картофи, половин зелка и три глави лук, и цялата челяд ядеше до насита. Майката сама хранеше най-малкото. Неделен ден малкото месо в гърнето създаваше празник за всички; тогава бащата оставаше по-дълго на трапезата, като повтаряше:
— Всеки ден ядвам такова нещо.
През един августовски следобед пред двете колиби изведнъж спря кабриолет и една млада жена, която сама караше, каза на господина, седнал до нея:
— О, Анри, гледай тоя куп деца! Нали са хубави, както щъкат из праха?
Мъжът не отговори нищо, свикнал на такива възхищения, които за него бяха мъка и почти укор.
Младата жена поде:
— Трябва да ги прегърна! О! Как ми се иска да си имам едно от тях, онова, най-малкото.
И скачайки от колата, тя се затече, взе едното от двете най-малки, онова на Тювашови, и като го вдигна на ръце, го целуна страстно по мръсните бузки, по русите къдрави коси, пълни с пръст, по ръчичките, които то махаше, за да се освободи от досадните ласки. После тя отново се качи в кабриолета и замина, като караше в пълен тръс. На следващата седмица пак дойде, седна самата тя на земята, взе на ръце хлапето, натъпка го със сладкиши, даде бонбони на другите и игра като малко момиче, а през това време мъжът й я чакаше търпеливо в кабриолета.