И изведнъж, без да размисли, той застана с каска на главата в рамката на прозореца.
Осем прислужници вечеряха около голямата маса. Но изведнъж една слугиня остана с отворена уста, изпусна чашата си и втренчи очи. Всички проследиха погледа й.
Видяха неприятеля!
Боже! Прусаците нападат замъка!
В началото се чу вик, един-единствен вик, нададен от осем различни гърла, вик, изразяващ неописуем ужас; после — шумно ставане, блъсканица, бъркотия, лудо бягане към вратата в дъното. Столовете падаха, мъжете събаряха жените и минаваха през тях. За две секунди стаята беше празна, изоставена, а масата, отрупана с ястия, стоеше пред смаяния Валтер Шнафс, който продължаваше да стърчи прав пред прозореца.
След кратко колебание той скочи през прозореца и пристъпи към чиниите. Ужасният му глад го караше да трепери като трескав, но някакъв страх го задържаше още. Сковаваше го. Ослуша се. Сякаш цялата къща се тресеше. Врати се затваряха, бързи стъпки се носеха горе по пода. Неспокойният прусак се вслушваше в неясния шум, после чу глух тропот, като че ли паднаха тела върху меката почва в подножието на стената, човешки тела, които скачаха от първия кат.
После всяко движение, всяко вълнение заглъхна и големият замък стана тих като гроб.
Валтер Шнафс седна пред една неначената чиния и почна да яде. Гълташе големи залци, като че ли се боеше да не го прекъснат много скоро, преди да се е налапал достатъчно. Тъпчеше с две ръце парчетата в отворената си като яма уста. Несдъвканите залци слизаха един след друг в стомаха му и издуваха гушата му, като минаваха през нея. Понякога спираше, защото щеше да се пръсне като препълнена тръба. Тогава вземаше каната със сидър и си почистваше хранопровода, както се промива запушена тръба.
Изпразни всички чинии със супа, всички чинии с ядене и всички бутилки, после, пиян от пиене и ядене, затъпял, зачервен, разтърсван от хълцукане, със замаяна глава и мазна уста, той разкопча куртката си, за да си поеме дъх, неспособен обаче да направи нито крачка. Очите му се затваряха, мисълта му стана неясна. Сложи натежалото си чело върху скръстените на масата ръце и постепенно изгуби представа за предметите и събитията.
Последният лунен сърп осветяваше слабо небосвода над дърветата в парка. Това беше хладният час, който предшествуваше деня.
Многобройни сенки се промъкваха в храсталаците и понякога на някой лунен лъч блясваше стоманен щик.
Спокойният замък издигаше мрачните си очертания. Само на долния кат още светеха два прозореца.
Изведнъж гръмлив глас изрева:
— Напред! Дявол да го вземе! На нож, момчета!
Тогава за миг една човешка вълна разби врати, капаци и прозорци, втурна се, изпочупи всичко, нахлу в къщата. За миг петдесет войника, въоръжени до зъбите, скочиха в кухнята, където почиваше мирно Валтер Шнафс. Допряха до гърдите му петдесет заредени пушки, повалиха го и го вързаха от главата до краката.
Той пъхтеше смаян, много затъпял, за да разбере какво става, удрян, блъскан и обезумял от страх.
И изведнъж един дебел военен с украсена със златни галони униформа сложи крак на корема му и изрева:
— Вие сте мой пленник! Предайте се!
Прусакът разбра само думата „пленник“ и изстена: „Ja, ja, ja.“
Вдигнаха го, вързаха го за един стол и победителите, запъхтени като китове, го заразглеждаха с живо любопитство. Мнозина седнаха, капнали от вълнение и умора.
Той се усмихваше, усмихваше се вече, уверен, че най-после е пленник!
Друг офицер влезе и докладва:
— Господин полковник, неприятелите са избягали. Изглежда, че има много ранени. Ние сме господари на местността.
Дебелият военен, който си бършеше челото, изрева:
— Победа!
И записа в малкия търговски бележник, който измъкна от джоба си:
„След ожесточена битка прусаците бяха принудени да отстъпят, като отнесоха мъртвите и ранените си. Общо петдесет души са извадени от строя. Мнозина останаха в наши ръце.“
Младият офицер продължи:
— Какви мерки да взема, господин полковник?
— Ще се оттеглим, за да избегнем ново нападение с артилерия и по-големи сили.
И даде заповед за връщане.
Поделението се строи в мрака, под стените на замъка, и потегли, като обгради отвсякъде здраво вързания Валтер Шнафс, държан от шестима войника с револвери в ръка.
Бяха изпратени разузнавачи, за да разгледат пътя. Напредваха предпазливо и спираха от време на време.
Призори пристигнаха в околийското управление на Рош Уазел — националната гвардия на това градче беше извършила бойния подвиг.