Напразно. Двадесет минути той подканваше мълчаливия офицер да се предаде с оръжието и багажа си, като обещаваше да му подари живота и да запази военните отличия както на него, така и на войниците му. Но не получи никакъв знак за съгласие или враждебност. Положението се усложняваше.
Доброволците тупаха с крака по снега, удряха се силно по раменете, както правят кочияшите, за да се стоплят, и гледаха малкия отвор с нарастващо момчешко желание да минат пред него.
Най-сетне един от тях се престраши. Наричаха го Подьовен и беше много чевръст. Той се засили и мина тичешком като елен. Опитът успя. Пленниците изглеждаха мъртви.
Някой извика:
— Няма никого вътре!
Още един войник прекоси свободното пространство пред опасния отвор. Обърнаха го на игра. Всяка минута някой се засилваше и изтичваше от едната група в другата като децата, когато играят на държави. Тичащият движеше тъй бързо краката си, че пръски сняг хвърчаха около него.
Запалиха големи огньове от сухи клони, за да се стоплят, й силуетът на прибягващия доброволец се мярваше, осветен за миг при бързия му преход от десния в левия лагер.
Някой извика:
— Твой ред е, Малоазон!
Малоазон беше един дебел фурнаджия. Другарите му се подиграваха с голямото му шкембе.
Той се колебаеше. Започнаха да му се присмиват. Тогава той се реши и се затича, задъхан, със ситни, равномерни стъпки, като тресеше шкембето си.
Целият отряд се смееше до сълзи. Викаха му за насърчение:
— Браво, Малоазон, браво!
Фурнаджията беше изминал вече около две трети от разстоянието и изведнаж от отдушника бликна светкавично дълъг, червеникав пламък. Екна изстрел и обемистият фурнаджия се строполи по очи с ужасен вик.
Никой не се спусна да му помогне. Гледаха го как се влачи със стенания по ръце и крака в снега. Когато прекоси опасното разстояние, той загуби съзнание. Съвсем високо в тлъстините на бедрото му се бе забил един куршум.
Съвсем високо в тлъстините на бедрото му се бе забил един куршум.
След първата изненада и първия ужас пак избухна смях.
Но комендантът Лавин се показа на прага на горския дом. Той бе изготвил вече план за нападение. Заповяда с треперещ от вълнение глас:
— Тенекеджията Планшю и работниците му.
Трима души пристъпиха крачка напред.
— Откачете улуците на къщата.
За четвърт час двадесет метра улуци лежаха пред коменданта.
Тогава той заповяда да пробият с най-голяма предпазливост малка кръгла дупка на края на капака, нагласи тръбите като водопровод от помпата до този отвор и заяви, извънредно доволен:
— Ще предложим на господа немците да пийнат водица.
Екна бурно, възторжено „ура“, последвано от радостни възгласи и неудържими смехове. А комендантът организира трудови взводове, които се сменяха всеки пет минути. После даде нареждане:
— Помпете!
Желязната ръчка бе приведена в движение, по тръбите пробягна леко шумолене и скоро водата потече в избата от стъпало на стъпало. Тя шуртеше като водопадче, като малък басейн с червени рибки.
Зачакаха.
Измина час, после два, три. Комендантът се разхождаше трескаво из кухнята, долепваше от време на време ухо до пода, мъчеше се да отгатне какво ли прави врагът и дали щеше да капитулира скоро.
А врагът се вълнуваше вече. Чуваше се разместване на бурета, разговори, джапане във водата.
Към осем часа сутринта през прозорчето се чу глас:
— Искам да говоря с господин френския офицер.
Без да подава много главата си, Лавин отвърна от прозореца:
— Предавате ли се?
— Предафам се.
— Подайте най-напред пушките си.
Тутакси през прозорчето на избата се подаде една пушка и тупна на снега, след нея втора, трета, всичките. Същият глас каза:
— Нямаме други оръжия. Побързайте. Потъфаме.
Комендантът заповяда:
— Спрете!
Ръчката на помпата увисна неподвижно. След като напълни кухнята с войници, които чакаха с пушки при крака, комендантът бавно повдигна дъбовия капак.
Показаха се четири руси, измокрени глави, с дълги безцветни коси. И шестимата немци се измъкнаха един след друг, мокри до кости, зъзнещи, уплашени.
Уловиха ги и ги вързаха. След това, понеже се бояха от изненада, тръгнаха веднага в две колони. Едната водеше пленниците, а другата — Малоазон, върху закрепен на пръти дюшек.
Влязоха победоносно в Ретел.
Господин Лавин бе награден с орден, загдето бе пленил пруския авангард, а дебелият фурнаджия получи военен медал, загдето бе ранен в сражение с врага.
Ги дьо Мопасан
Изповедта на Теодюл Сабо
Когато Сабо влезеше в кръчмата на Мартенвил, посетителите започваха да се смеят предварително. А и какъв шегаджия беше, пустият му Сабо! И да знаете само как мразеше свещениците! Не! Не! Това е слабо! Просто ги изяждаше с парцалите този веселяк.